О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 758
София,20.11.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 478 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Т. Д. Б. и К. Д. Б. чрез адвокат В. С. срещу решение № 41/13.03.2012 г. на Ямболски окръжен съд /ЯОС/ по в.гр.д. № 10/2012 г.
В касационната жалба касаторите поддържат оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване визират разпоредбите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Д. Д. Б. не взима становище по същата.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва същата по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Ямболски районен съд /ЯРС/ е предявен иск от Т. Д. Б. и К. Д. Б. срещу [фирма] и Д. Д. Б. за прогласяване нищожност на сключен между двамата ответници договор за наем на земеделска земя, подробно описана по местонахождение и квадратура. Искът е уважен от ЯРС, чието решение е отменено от ЯОС и е постановено друго, отхвърлящо иска. Въззивният съд е приел, че ищците и Д. Б. са съсобственици на земеделската земя, предмет на иска, като тримата са сключили едногодишен договор за наем за земята с лицето Т. М.. Д. Б. е сключил втори договор за наем за същата земя с [фирма] за срок от шест години и именно този втори договор е предмет на предявения иск за прогласяване на неговата нищожност на основание чл.26 ал.1 предл.1-во ЗЗД и чл.32 ал.1 ЗС. ЯОС е приел, че отдаването на съсобствена вещ под наем е действие на управление и то следва да се вземе при съблюдаване разпоредбата на чл.32 ал.1 ЗС. Отдаването на съсобствена вещ под наем само от един или от повече от съсобствениците, които не притежават повече от половината от имота е действие, което прави сключения договор непротивопоставим на всеки един от останалите съсобственици, т.е. договорът не ги обвързва. Този договор не е нищожен, но и не произвежда правно действие за съсобствениците, неучаствали при сключването му. С оглед на тези съображения и мотивирайки изводите си по приложението на закона със съдебна практика на ВКС, ЯОС е отменил първоинстанционното уважително решение и е постановил друго, отхвърлящо предявения иск.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай в изложението си касаторите не формулират въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а излагат доводи за неправилност на въззивното решение, с което предявеният иск е отхвърлен. Твърдят, че решението е в противоречие с приложено решение на Софийски апелативен съд /САС/, а разрешението на казуса е от значение за точното прилагане на закона, конкретно на чл.26 ал.1 предл.1-во ЗЗД вр. чл.32 ЗС и невъзможността при сключен договор в нарушението на тези разпоредби, този договор да се противопостави на неучаствалите в сключването му съсобственици.
Доводите за неправилност на въззивното решение не формулират въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като е недопустимо с оплаквания по чл.281 т.3 ГПК да се подменя въпрос по чл.280 ал.1 ГПК. Независимо от това следва да се посочи, че разрешението във въззивното решение относно приложението на чл.26 ал.1 предл.1-во ЗЗД вр. чл.32 ЗС при сключен наемен договор от част от съсобственици е в съответствие със съдебна практика, обективирана в решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, посочено от ЯОС /р. № 314/17.02.2012 г. по гр.д. № 1548/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО/. Приложеното решение на САС – № 221/23.03.2009 г. не обуславя наличие на противоречиво разрешение по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като няма доказателства да е влязло в сила. Доколкото е налице безпротиворечива практика по приложението на цитираните законови разпоредби, а не се излагат други съображения относно наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/, няма основания да се приеме наличие на допълнителен критерий за селекция и по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ЯОС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна – [фирма], макар да са поискани такива, тъй като няма доказателства тази страна да е направила разноски по делото пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 41/13.03.2012 г. на Ямболски окръжен съд по в.гр.д. № 10/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.