О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
София, 14.02.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2125 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Ц. М. С. чрез адвокат Й. Ш. срещу решение № 50/04.01.2013 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 1647/2012 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ е предявен иск от Ц. М. С. срещу [фирма] по чл.349 ал.1 ЗЗД /отм./ за сумата 35530 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, платено на пострадалата П. М. от ищеца по изпълнително дело. Искът е отхвърлен от СГС със законните последици, чието решение е потвърдено от САС. САС е приел, че ищецът Ц. С. на 13.01.1996 г. при управление на лек автомобил, застрахован при ответника по риска „Гражданска отговорност”, е причинил ПТП, при което е пострадала П. Д. М.. За причинените неимуществени вреди на пострадалата ищецът е бил осъден с влязло в сила решение да заплати обезщетение, което е изплатил с изтеклите лихви по образуваното изпълнително дело. САС е приел още, че предявеният иск в настоящото производство по чл.349 ал.1 предл.1-во ЗЗД /отм./ е погасен по давност при направено възражение в този смисъл от ответната страна. САС е приел, че в случая се прилага предвидената в чл.337 ЗЗД /отм./ тригодишна погасителна давност от настъпване на застрахователното събитие – 13.01.1996 г. Исковата молба е предявена на 23.12.2009 г., т.е. при изтичане на повече от десет години от настъпване на ПТП-то. САС се е позовал за този си извод на т.14 от ППВС № 7/1977 г. както и на цитирана задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК. Според САС осъщественото наказателно преследване срещу С. и образуваното срещу него дело от пострадалата по иск с правно основание чл.45 ЗЗД нито спират, нито прекъсват давността по чл.337 ЗЗД /отм./, тъй като не представляват съдебен процес относно вземането по чл.349 ал.1 предл.1-во вр. ал.3 ЗЗД /отм./. Привличането на застрахователя като трето лице помагач в производството срещу прекия причинител по чл.45 ЗЗД също няма значение за спиране и прекъсване на давността, тъй като срещу това дружество не е бил предявен обратен иск, за да се породи действието на чл.115 ал.1 б.”ж” и чл.116 б.”б” предл. 1-во ЗЗД.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай в изложението и допълнителна уточнителна молба касаторът визира следния въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК: От кой момент започва да тече погасителната давност по чл.197 КЗ при задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, когато ПТП съдържа фактическия състав на престъпление от общ характер? Във връзка с разрешението на този въпрос касаторът излага доводи за неправилно приложение на закона и свързването на началния момент на погасителната давност с настъпване на ПТП. Въпросът е във връзка с изхода на спора, но по този въпрос има установена задължителна съдебна практика, обективирана в решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК – т.1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, а именно решение № 144/26.01.2010 г. на ВКС, ІІ ТО. Това решение е съобразено с постановената до този момент съдебна практика, включително ППВС № 7/1997 г. която е цитирана и в решението на САС. ВКС е приел в това решение, че при застраховките законодателят не свързва началото на давностния срок с изискуемостта на вземането, а със застрахователното събитие и в тази връзка специалната нормативна уредба на давността при застраховките по чл.392 ТЗ /отм./ изключва приложението на общите разпоредби на ЗЗД. За погасителната давност на исковете срещу застрахователя е без значение датата на която застрахованият делинквент е обезщетил пострадалото при ПТП трето лице, тъй като застрахованият черпи правата си пряко от застрахователния договор за разлика от регресните искове по чл.402 ТЗ /отм./ и чл.407 ал.2 ТЗ /отм./ – за регресните искове се прилага общата давност по чл.110 и сл. ЗЗД, която тече от изплащането на застрахователното обезщетение на правоимащите лица, тъй като основанието за тези искове не е застрахователното правоотношение, а възниква по силата на даденото от закона право на регрес. Доколкото в случая е спорно началото на давността, като са изтекли десет години от процесното ПТП до предявяването на иска по чл.349 ал.1 предл.1-во ЗЗД /отм./, чиято материя е уредена по-късно в ТЗ и КЗ, има всички основания да се приеме, че даденото разрешение в това решение на ВКС за началния момент на погасителната давност – а именно от настъпване на застрахователното събитие е относимо. И тъй като се черпят права от застрахователен договор, от значение е застрахователното събитие, дали то съдържа фактическия състав на престъпление от общ характер е от значение за неговата съставомерност в наказателно производство, а не за началото на давността по предявен иск по чл.349 ал.1 предл.1-во ЗЗД /отм./. Изтекли са повече от десет години от настъпване на застрахователното събитие до предявяване на иска по чл.349 ал.1 ЗЗД /отм./ от застрахования срещу застрахователя за платеното на пострадалата обезщетение. С оглед на този период – повече от десет години, изтекла е и предвидената тригодишна давност по чл.337 ЗЗД /отм./, както и петгодишната давност по чл.392 ТЗ /отм./, тригодишната и петгодишната давност по чл.197 КЗ, считано от настъпване на застрахователното събитие. В този смисъл са и изводите на САС, поради което не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за необходимост от нова практика по този въпрос или ново тълкуване на цитираната разпоредба /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са поискани, нито има доказателства за направени разноски от тази страна пред ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 50/04.01.2013 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 1647/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.