О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
София, 18.03.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 660 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез юрисконсулт В. Т. срещу решение по в.т.д. № 2665 на Варненски окръжен съд /В./, ТО 1 с-в за 2011 г. /описано в касационната жалба/ – решение № 544/30.03.2012 г. на В. по в.т.д. № 2665/2011 г. /видно от приложеното дело на В./.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – П. Т. И. оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Варненски районен съд /В./ е предявен иск за сумата 17778 лв. и лихва за забава по чл.208 ал.1 КЗ, чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Ищецът претендира застрахователно обезщетение за вреди от настъпило застрахователно събитие – увреден застрахован имот от пожар с лихва за забава. Искът е уважен от В. изцяло. В. е намалил присъденото обезщетение на 16810 лв. с лихви и разноски и е потвърдил решението на В. в останалата му част. В. е приел, че между страните съществува застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка „Домашно имущество”. Обект на застраховката е собствен на застрахования П. И. имот, находящ се в [населено място] – жилищна сграда с намиращата се в нея техника и обзавеждане при избрано разширително покритие и общ размер на застрахователната сума 25000 лв. Дължимите застрахователни премии са платени. На 14.02.2009 г. е настъпило застрахователно събитие – пожар, при което застрахованият е изпълнил задължението си да уведоми в срок застрахователя, извършен е оглед и е съставен констативен протокол. В. е приел, че застрахователят не е установил възраженията си за изключения по чл.13.5 и чл.13.6 от ОУ, при които не носи отговорност за настъпилите вреди. В. е приел, че не е доказано грубо неизпълнение на задълженията на застрахования да пази и ползва застрахованото имущество от вреди – задължения по чл.53.1 и чл.53.2 от ОУ, които са основания за отказ от плащане на застрахователно обезщетение. В. е обсъдил всички доказателства във връзка с настъпилия пожар в дома на застрахования и причините за същия /заключения на СТЕ/. В. е посочил липсата на данни за извършен оглед на имуществото и неговото техническо състояние от застрахователя преди сключване на договора на основание чл.28 от ОУ, поради което е приел, че застрахователят е приел състоянието на това имущество, включително това на комина като адекватно отговарящо на поетия от него риск. Обсъдени са и събраните гласни доказателства, представения констативен протокол за щета, изготвен от застрахователя, заключения на вещи лица, с оглед на което В. е приел, че в резултат на пожара и потушаването му са нанесени щети, обезщетението за които е в размер на 16810 лв. в какъвто смисъл е изменил първоинстанционното решение със законните последици.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по чл.280 ал.1 ГПК в какъвто смисъл са и указанията в т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, а излага доводи за „недоказаност на настъпилото застрахователно събитие, недоказаност на вредите, изразяващи се в унищожено застраховано движимо имущество”. Изложените доводи по същество касаят необоснованост и неправилност на въззивното решение – оплаквания по чл.281 т.3 ГПК. Тези доводи не формулират въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, доколкото законодателят разграничава основанията по чл.280 и по чл.281 ГПК и последователността за произнасяне по тях, а и в случая доводите на касатора са свързани не с липса на обсъждане и излагане на съображения от В. във връзка с приетата фактическа обстановка, въз основа на която са направени съответните правни изводи, а изразяват несъгласие с крайния изход по спора. Не е налице и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Приложеното решение на Пловдивски РС е без доказателства да е влязло в сила и не мотивира наличие на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК /т.2 и т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Доколкото има обсъждане на конкретни доказателства, както е сторено и в приложеното решение на ВКС № 1101/13.01.2006 г. по т.д. № 400/2005 г. при определяне размера на присъденото застрахователно обезщетение, няма противоречие между същото решение и решението, предмет на настоящата касационна жалба. Не е налице и някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – касаторът не излага съображения за това /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на В..
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника направените и поискани разноски в размер на 550 лв. адвокатски хонорар /пълномощно и списък на разноските/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение по в.т.д. № 2665 на Варненски окръжен съд, ТО 1 с-в за 2011 г. /описано в касационната жалба/ – решение № 544/30.03.2012 г. на Варненски окръжен съд по в.т.д. № 2665/2011 г. /видно от приложеното дело на Варненски окръжен съд/.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на П. Т. И. от [населено място], [улица]бл. 9 вх. 6 ап. 77 направените и поискани разноски за настоящата инстанция в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.