Върховен касационен съд Стр. 4
Върховен касационен съд Стр
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№575
София, 26.06.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1954 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н / чрез П. В. – експерт по приходите с юридическо образование срещу решение № 282/09.11.2012 г. на Великотърновски апелативен съд /ВТАС/ по в.т.д. № 234/2012 г., потвърждаващо решение на Габровски окръжен съд /ГОС/, с което е прекратено производство по несъстоятелност на [фирма] /н/ на основание чл.632 ал.4 ТЗ.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Ответникът – [фирма] /н/ не взема становище по касационната жалба.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
С р. № 87/13.06.2007 г. на ГОС по гр.д. № 230/2007 г. е обявена неплатежоспособност на [фирма] Г. и е открито производство по несъстоятелност. С р. № 209/23.02.2011 г. [фирма] е обявена в несъстоятелност от ГОС и е спряно производството по несъстоятелност. На 09.11.2011 г. кредиторът [фирма] е поискал съдът по несъстоятелността да възобнови производството по несъстоятелност, като е внесъл сумата 8351 лв., съобразно определените му 25.32% от общия размер на вземането за разноски. Съдът е оставил без уважение искането по съображения, че цялата сума за покриване на началните разноски към 21.10.2010 г. е 33102 лв. и не е предплатена, тъй като останалите двама кредитори не са внесли определените им суми. На 13.03.2012 г. кредиторът е поискал възобновяване на производството по несъстоятелност с приложени доказателства за образувано изпълнително дело за принудително събиране на публични вземания срещу длъжника. Съдът е указал на София да внесе сумата от 47602 лв., включваща направените до 23.02.2011 г. разноски и предплащане на бъдещи разноски за производството по несъстоятелност. Междувременно, с разпореждане на съда от 09.07.2012 г. по искане на кредитора [фирма], е освободена внесената от него сума в размер на 8351 лв. за разноски в несъстоятелността. С р. № 822/09.07.2012 г. ГОС е прекратил производството по несъстоятелност на [фирма] /н/ при условията на чл.632 ал.4 ТЗ. ВТАС е потвърдил решението на ГОС. ВТАС е приел, че в случая няма предплащане на необходимата сума за покриване на началните разноски за производството, въпреки дадените от съда указания на кредиторите на длъжника /включително и до /. Не е налице и достатъчно имущество за покриване на тези разноски. За неоснователно е прието позоваването от …. на обявлението към протокол за провеждане на търг с тайно наддаване от 02.03.2012 г., според който след проведената продажба са останали нереализирани вещи. Касае се за имущество, върху което преди откриване на производството по несъстоятелност са наложени обезпечителни мерки за обезпечаване на публични вземания и срещу което имущество е започнало принудително изпълнение за събиране на тези вземания /изп.д. № 137/2011 г. по описа на ТД на – В Т./. Според ВТАС това имущество се реализира от публичния изпълнител при условията и реда на чл.251-254 ДОПК. Кредиторът не е представил доказателства, че процедурата по реализация е приключила окончателно /чл.254 ал.6 ДОПК/ и според ВТАС няма място за приложение на чл.193 ал.4 ДОПК. А дори и условно да се приеме, че процедурата е приключила, останалото нереализирано имущество, което би следвало да се реализира в производството по несъстоятелност, се явява недостатъчно за покриване на разноските. Данните от обявлението сочат, че някои от вещите са в лошо състояние, други са разкомплектовани, а тези които са в задоволително състояние по преценка на вещото лице в изпълнителното дело са на стойност 35160 лв. – сума по-ниска от актуалната сума за разноските, определена от съда по несъстоятелността на 47602 лв.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира следния въпрос, за чието разрешение твърди противоречие с приложена съдебна практика: Кое е достатъчно имущество, при наличието на което спряното производство по несъстоятелност следва да бъде възобновено с оглед основателността на подадена в срока по чл.632 ал.2 ТЗ молба за възобновяване на производството, както и кои са критериите, въз основа на които съдът следва да извърши обективна преценка относно това кое имущество е достатъчно?
Въпросът е обуславящ изхода на спора, но разрешението му е фактологично обусловено от различните доказателства по различните случаи, които доказателства установяват различно имущество, конкретно преценено във всеки случай от решаващия съд. Крайният изход на спора по приложената от касатора съдебна практика /р. № 357/20.07.2012 г. на Пловдивски апелативен съд, р. № 1157/29.06.2012 г. на Софийски апелативен съд и р. № 38/23.02.2012 г. на Варненски апелативен съд/ е различен именно с оглед различните представени доказателства за твърдяно имущество на длъжника и преценката, извършена от съда за неговата стойност и съпоставка с определените разноски за несъстоятелността, а не поради различни правни изводи. В този смисъл няма обективна идентичност между приложената съдебна практика и решението, предмет на настоящата касационна жалба, поради което не е налице допълнителен критерий за селекция по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВТАС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 282/09.11.2012 г. на Великотърновски апелативен съд по в.т.д. № 234/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.