1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 839
[населено място], 19.12.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д.№278/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 26.10.2011г., постановено по гр.дело №3826/2011г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 20.12.2010г. по гр.дело № 11843/2010г. на СРС, 78 състав. Касаторът иска отмяна на решението като неправилно поради противоречието му с материалния закон и необоснованост. Позовава се на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] – [населено място] поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно и допустимо решение на въззивен съд.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. Релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Софийският районен съд е сезиран с два обективно съединени иска срещу [фирма] за главница 21 050.30 лв. и мораторни лихви 956.98 лв. Главницата е за вреди от повреждането на товара – седем бр. рулони при осъществен от ответника превоз по международна на товарителница №[ЕИК]-8/11.07.2008г. В исковата молба ищецът е изложил обстоятелства, че при получаване на товара на гара Г. е установил, че металните укрепващи товара метални греди между дървените палети са се скъсали, поради което металните рулони са се приплъзвали по дървените палети, ламарината се е опирала на пода на вагона, в резултат на което се е набила и наранила. За горните констатации са били съставени констативен протокол №1 от 8.08.2008г. и авариен протокол №13/8.08.2008г., издаден от “Б.”. На 6.02.2009г. е била предявена писмена рекламация към Б. ЕАД, отказана с писмо изх. № 37-00-208/7.07.2009г. Искът е предявен на 25.11.2009г. Ответникът е противопоставил възражение за изтекъл срок за рекламация и за изтекла погасителна давност.
СРС е отхвърлил главния иск като погасен по давност на основание чл.48, параграф 1, параграф 2, б”б” от Единните правила.
СГС е потвърдил крайния резултат, но с други мотиви. Приел е, че с подписването на приемателно предавателния протокол на 5.08.2008г., при посочените в протокола обстоятелства – при наличието на техническа и търговска изправност и цялост на пломбите на вагоните, товарът се счита за приет. Приемането на товара от получателя без констатирани вреди освобождава от отговорност превозвача, по силата на чл.47, пар.1 от СIM, главното вземане не съществува, основание за отхвърляне на иска. Освен параграф 1, съдът е обсъдил налице ли е някое от изключенията по параграф 2 на чл.47 от СIM за упражняване на правото на иск и е стигнал до извод, че нито една от посочените предпоставки не е налице. След приемането на товара на 5.08.2008г. съставеният на 8.08.2008г. констативен протокол по чл.42 от СIM, с който е установена повредата на товара, изразяваща се във видимо повредена долна част на рулата ламарина, е бил подписан със забележка, че при извършената проверка вагонът е разпломбиран от получателя, а пломбите са захвърлени и несъхранени. Констатираните при съставянето на протокола вреди са явни, тъй като са могли да бъдат забелязани при обикновения преглед на стоката, какъвто е визиран в чл.17, пар.4 на СIM. Доколкото повредата е явна, съдът приема, че е неприложимо изключението по чл.17, апр.2, б b от СIM, неприложимо е и правилото на чл.47, пар.2, а от СIM, доколкото повредата е констатирана след приемането на стоката.
Касаторът формулира два правни въпроси: приемането на закрит и пломбиран вагон на Б. от получателя на товара, осъществено с ведомост за приемане и предаване на вагони, представлява ли приемане на товара по смисъла на чл.47, параграф 1 от СIM и ако е равнозначно на приемане на товара какъв характер имат недостатъците на товара, открити след разпломбирането и отварянето на вагона – явни или неявни. Допълнителна предпоставка чл.280, ал.1, т.3 ГПК се аргументира така – разпоредбата на чл.47, параграф1 и параграф 2 от СIM са от международна норма, която не е доразвита от действащото вътрешно право ТЗ, ЗЖП и свързаните с тях норми от по-ниска степен.
Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че вторият от поставените въпроси не е обуславящ изхода на спора, доколкото няма противоречие между отразеното в констативния протокол от 8.8.2008г. и твърдението на ищеца за вида на повредата на ламарината, както и приетото от въззивния съд, че констатираните недостатъци на товара са “явни”. Определянето на недостатъка на стоката на “явен” и “скрит” / неявна/ се определя от възможността недостатъка да може да бъде забелязан при обикновен преглед на стоката и по този въпрос в правната теория и съдебна практика няма противоречие. По първия въпрос въззивният съд се е произнесъл и има отношение към изхода на спора. Не е налице обаче допълнителния критерии по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Вярно е че приемането на товара има правно значение за отговорността на превозвача, но установяването на този факт е винаги конкретен. Дали е приета или не една стока зависи от конкретната фактическа обстановка, от установените конкретни факти по делото, от постигнато от страните по едно облигационно правоотношение съгласие за начина на приемането на стоката, поради което този въпрос не може да бъде от значение за развитие на правото. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Развитие на правото е налице, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая страната иска да се извърши тълкуване на ясна правна норма / чл.47, пар.1 от CIM/ за упражняването на правото на иск на правоимащия при получаване на товара, с преценката на едно фактическо действие, което няма как да е от значение за развитие на правото според даденото в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
В заключение въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
На основание чл.78, ал.2 ГПК на ответника ще следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение съгласно Наредба №1 за минималните адв. възнаграждения – чл.7, ал.2, т.4 в размер на 890лв.
Водим от горното ВКС, ТК , състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.10.2011г., постановено по гр.д. №3826/2011г. на Софийски градски съда, ІV В въззивен състав.
ОСЪЖДА [фирма] – гр. Г. да заплати на [фирма] юрисконсултско възнаграждение в размер на 890лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: