.№24-29-92
Дата:22.05.2017 год.
ЗКПО, чл. 194, ал. 3, т. 3
ОТНОСНО: приложение на чл. 194, ал. 3, т. 3 от ЗКПО по отношение на дивиденти, изплащани от българско дружество към дружеството – майка, което е местно лице за Гибралтар.
В Ваше запитване, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-29-92/31.03.2017 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Запитването е във връзка с извършвана проверка за установяване на факти и обстоятелства на „б…….п….. сървисиз (България)“ ЕООД. В хода на проверката е установено, че за периода от 2011 г. до 2016 г. българското дружество е изплащало дивидент на P… Limited, Gibraltar (с настоящо наименование G…. Limited, Gibraltar) – компанията майка, местно лице за Гибралтар, съгласно представени сертификати. Позовавайки се на чл. 194, ал. 3, т. 3 от ЗКПО „б…..п….. сървисиз (България)“ ЕООД не е начислявало и удържало данък при източника. Мотивите на дружеството са следните:
„Гибралтар има уникален правен и данъчен международноправен статут. Гибралтар не е част от Обединеното кралство и има статут на колония на британската корона. Гибралтар се присъединява към Европейския съюз заедно с Обединеното кралство и има статут на европейска територия, за чиито външни отношения е отговорна държавата-членка по смисъла на чл. 355, ал. 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз.
Уникалният данъчен статут на Гибралтар в Европейския съюз се изразява в това, че Актът за присъединяване на Обединеното кралство предвижда, че някои части от договора за присъединяване към Европейския съюз няма да се прилагат за Гибралтар. Първичното право на Европейския съюз (Договорът за присъединяване на Обединеното кралство от 1971 г.) предоставя на Гибралтар специален данъчен статут на европейска територия, за чиито външни отношения е отговорна държава членка – Великобритания. Съгласно декларация № 55 към Лисабонския договор договорите са прилагат за Гибралтар в качеството му на европейска територия, за чиито външни отношения е отговорна държава – членка. Като последица от задължителния характер на договорите спрямо Гибралтар, следва и задължителният характер на вторичното европейско законодателство като регламенти и директиви към Гибралтар.
В тази връзка Директива 2011/96/ЕС от 30 ноември 2011 година относно общата система за данъчно облагане на дружествата майки и дъщерни дружества от различни държави-членки (Директивата) също е приложима по отношение на Гибралтар, тъй като последният е част от Европейския съюз. Директивата предвижда, че печалбите, които се разпределят от дъщерно дружество на дружество майка, се освобождават от данък, удържан при източника. Тази част от директивата е транспонирана в ЗКПО, където в чл. 194, ал. 3, т. 3 е предвидено освобождаване на дивидентите, разпределени в полза на чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз.
Приложимостта на Директивата по отношение на Гибралтар и в частност спрямо освобождаването от данък на дивидентите, разпределяни към дружества, които са местни лица на Гибралтар, е била предмет на разглеждане в специално съобщение на Парламента на Европа, който изрично е посочил, че Директивата в качеството ? на вторично законодателство в областта на прякото данъчно облагане следва да се прилага по отношение на Гибралтар. Обстоятелството, че Гибралтар не е посочен изрично в Директивата е без значение, тъй като Директивата се прилага за цялата територия на Европейския съюз, част от която е и Гибралтар.“
Във връзка с изложеното се поставя въпроса, следва ли „биуин.парти сървисиз (България)“ ЕООД да прилага разпоредбата на чл. 194, ал. 3, т. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО ) по отношение на дивидентите, изплатени на дружеството майка.
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
По силата на чл. 355, параграф 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз Обединеното кралство е държавата членка, компетентна за външните отношения на Гибралтар. Това означава, че Обединеното кралство е компетентната държава членка на ЕС да се произнася относно приложимостта на европейското законодателство към Гибралтар. В този смисъл, за да се прецени приложимостта на разпоредбите на Директива 2011/96/ЕС на Съвета от 30 ноември 2011 година относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави – членки към Гибралтар, е необходимо да се изследва дали Обединеното кралство е направило специално изявление относно приложение на цялата директива или отделни нейни разпоредби към Гибралтар, така като е направено например в други международни актове – например: Директива 2003/48/ЕО на Съвета от 3 юни 2003 година относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания, Споразумение между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за прилагане на определени разпоредби на Конвенцията от 29 май 2000 година за взаимопомощ по наказателни дела между държавите-членки на Европейския съюз и Протокола от 2001 година към нея, Решение 2004/926/ЕО на Съвета от 22 декември 2004 година относно влизането в сила на части от достиженията на правото от Шенген за Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия или Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 година за изменение и актуализация на Регламент (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на общността, и Регламент (ЕИО) № 574/72 за определяне на реда за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71.
Разпоредбите на Директива 2011/96/ЕС на Съвета от 30 ноември 2011 година относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави – членки са транспонирани в разпоредбите на ЗКПО.
В списъка на дружествата, посочени в член 2, буква а), подточка i) съгласно част А от Приложение I към Директивата не са включени дружествата, които са регистрирани в съответствие с правото на Гибралтар. Този списък съдържа изчерпателно изброяване на специфичните правно-юридически форми на дружества съгласно търговското законодателство на всяка отделна държава – членка.
Същевременно в списъка на данъците, посочени в член 2, буква а), подточка iii съгласно част Б от Приложение I към Директивата, също не са включени данъци от Гибралтар. Този списък съдържа изчерпателно изброяване на данъците в държавите – членки на ЕС.
Представеното Съобщение за членовете на Европейския парламент относно Петиция № 0358/2016 г. относно прилагането на Директива 2011/96/ЕС относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки представлява част от процедурата по разглеждане на петиции от Европейския парламент (ЕП). Към настоящия момент процедурата за разглеждане на петицията не е приключила. Становището на ЕК не може да бъде достатъчно основание за разширително тълкуване на Директива 2011/96/ЕС и по-конкретно на приложение 1, част А – списък на дружествата, посочени в чл. 2, б. а)подточка i) и част Б – списък на данъците, посочени в чл. 2, б. а)подточка iii).
Предвид горното Директива 2011/96/ЕС относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки не е приложима към Гибралтар.
Съгласно българското данъчно законодателство с данък при източника по реда на чл. 194, ал. 1, т. 1 от ЗКПО се облагат дивидентите, разпределени (персонифицирани) от местни юридически лица в полза на чуждестранни юридически лица, с изключение на случаите, когато дивидентите се реализират от чуждестранното лице чрез място на стопанска дейност в страната. В ал. 3 на чл. 194 от ЗКПО са регламентирани изключенията от облагане на доходите от дивиденти с данък при източника. Едно от тези изключения, посочено в чл. 194, ал. 3, т. 3 от ЗКПО, е освобождаването от облагане с данък при източника на дивидентите, които се изплащат от местно юридическо лице в полза на чуждестранно юридическо лице, установено за данъчни цели в държава-членка на Европейския съюз (ЕС) или друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
Предвид горното считам, че условието за освобождаването от облагане с данък при източника не е изпълнено – получателят на дивидент, дружеството – майка, местно лице на Гибралтар, не е юридическо лице, местно за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. На основание чл. 194, ал. 1, т. 1 от ЗКПО дивидентите, разпределени (персонифицирани) от местното юридическо лице в полза на лице, което съгласно представени сертификати е местно лице на Гибралтар, подлежат на облагане.
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/