О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
София, 12.04.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 763 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Е. Д. срещу решение от 22.05.2012 г. по гр.д. № 15658/2011 г. на Софийски градски съд /СГС, ІV-Д въззивен състав.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмено възражение.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Неоснователни са доводите на ответника по жалбата за недопустимост на същата и приложение на чл.280 ал.2 ГПК с оглед размера на дължимите суми по отделните фактури, предмет на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК. Рамките и предметът на исковото производство по предявен иск по чл.422 ГПК са предопределени и обвързани от рамките на съответното заповедно производство, а в случая издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е за сумата от 19835.53 лв., в какъвто размер е и предявеният установителен иск по чл.422 ГПК, т.е. цената на иска е над 10000 лв., по търговско дело и въззивното решение по него подлежи на касационен контрол. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски районен съд /СРС/ е предявен иск от [фирма] срещу [фирма] по чл.422 вр. чл.415 ГПК за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 19835.53 лв., представляваща цена на доставени стоки по посочени фактури със законна лихва, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. № 56695/2009 г. на СРС, 36 състав. СРС е уважил иска, а СГС е потвърдил решението. СГС е приел, че страните са обвързани от договор за търговска продажба на стоки от 19.03.2008 г., по силата на който ищецът се е задължил да доставя и продава на ответното дружество определени по вид, количество, качество и цена стоки. В изпълнение на този договор ищецът е доставил стоки по посочени четири фактури от м. август 2009 г. на ответника, които не са му заплатени, поради което е издадена заповед за изпълнение и предявен настоящият установителен иск. От представените двустранно подписани стокови разписки, издадените въз основа на тях данъчни фактури и заключение на ССЕ СГС е приел, че процесните данъчни фактури материализират всички съществени елементи на договор за продажба на стоки, намерили са отражение в счетоводството и на двете страни, ответникът е декларирал начисления ДДС и е ползвал ДДС за пълен данъчен кредит за сделките. С оглед на това СГС е приел, че възражението на ответника за подписване на процесните фактури и разписки от лице, което не ангажира дружеството с действията си не е същинско оспорване истинността на документ по смисъла на чл.193 ГПК. Приел е още, че не е изразено незабавно противопоставяне по смисъла на чл.301 ТЗ от ответника – получател на стоките. Това е така, защото реалното предаване на стоки е установено по делото, фактурите са отразени в счетоводството на ответното дружество, включени са в дневника за покупко-продажбите по ДДС, ползван е данъчен кредит по същите, което представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Заявеното възражение на ответника едва в съдебното производство по предявения установителен иск не може да се приеме за незабавно противопоставяне по смисъла на чл.301 ТЗ щом ответникът е осчетоводил процесните фактури и не е упражнил правото си по чл.12.10 от анекса към договора в срок от три месеца да върне доставените от него стоки.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът формулира като въпрос и излага доводи във връзка с приложението на чл.301 ТЗ от въззивния съд, за което твърди противоречие на въззивното решение с р. № 62/25.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 546/2008 г., постановено по реда на чл.290 ГПК. Въпросът с приложението на чл.301 ТЗ е обуславящ изхода на спора, но той не е разрешен в противоречие, а в съответствие с цитираното р. № 62/25.06.2009 г. Според това решение, за да се приеме, че търговецът–купувач е потвърдил извършените от трети лица действия по приемане на стоките е необходимо той да не се е противопоставил веднага след узнаването и доколкото по казуса в р. № 62/25.06.2009 г. при извършената ССЕ е установено липса на първична счетоводна документация за процесните продажби, липса на данни за вписвания във вторични счетоводни документи е прието, че моментът на узнаване по смисъла на чл.301 ТЗ е едва в съдебното производство пред САС. В настоящия случай е налице надлежно осчетоводяване, деклариране и ползване на данъчен кредит за процесните сделки, обективирани с приложените фактури, поради което има всички основания да се приеме, че ответникът не се е противопоставил на сделките веднага след узнаване на получените стоки по тях по смисъла на чл.301 ТЗ, както е приел и СГС.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС в обжалваната му част.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна – [фирма], тъй като не е установено да са направени разноски от тази страна за настоящата инстанция. В писменото си възражение тази страна описва като приложение адвокатско пълномощно, но такова не е приложено по делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.05.2012 г. по гр.д. № 15658/2011 г. на Софийски градски съд, ІV-Д въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.