О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 743
София, 05.11.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 415 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „А.” ООД чрез адвокат Н. Н. срещу решение № 33/19.01.2010 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 1524/2008 г. в частта, с която касаторът е осъден да заплати на „А. промишлено и търговско дружество за алуминий” сумата 37655 лв. – цена на доставени стоки по фактури №№ 137 и 138 от 07.12.1998 г. и 2737.70 лв. – разноски.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване визира хипотезите на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Ответникът по жалбата „А. промишлено и търговско дружество за алуминий” оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС ищецът „А. промишлено и търговско дружество за алуминий” е предявил искове срещу „А.” ООД за 63330.61 лв.- цена на доставени стоки по четири фактури, 45786 лв. мораторна лихва до завеждане на исковата молба и законна лихва. Ответникът е предявил насрещни искове – обезщетение за вреди във връзка със съхраняване на доставените стоки, предмет на първоначалния иск. Първоначалните и насрещните искове са отхвърлени изцяло от СГС. С. е изменил отхвърлителното решение на СГС, като го е отменил за 37655 лв. главница и за 26831 лв. мораторна лихва по първоначалните искове и е постановил друго решение, с което е уважил исковети за отменените размери със законните последици – решение № 101/15.07.2007 г.
С решение № 445/10.07.2008 г. ВКС е отменил решението на С. в уважителната му част и е върнал делото за ново разглеждане с указания за установяване съдържанието на приложимото право – гръцко, съобразно разпоредбата на чл.43 от КМЧП. При повторното разглеждане на делото от С. е постановено решението, предмет на настоящата касационна жалба. С. е отменил отхвърлителното решение на СГС относно главницата до размер 37655 лв. и е постановил друго решение, уважаващо иска за отменения размер – 37655 лв. – сбор от вземания за неплатена цена на доставки по фактури №№ 137 и 138 от 07.12.1998 г. и 2737.70 лв. – разноски. В останалата обжалвана част решението на СГС е оставено в сила. Съобразно указанията на ВКС в отменителното решение С. е приел, че приложимото право в случая се определя съобразно разпоредбата на чл.606 ТЗ, действащ по време на сключване и изпълнение на договора, предмет на спора, който е между търговски дружества със седелища в различни държави. Касае се за договор за продажба и приложимото материално право е правото на държавата на доставчика – Г.. Именно съобразно това право С. е приел, че за ищеца са възникнали вземания за цена на доставените стоки, съобразно представените фактури при приспадане на заплатения аванс. Прието е, че ответникът не е направил възражение и искане за разваляне на продажбите в срока по чл.554 ГК на Република Г.. За недоказани, съобразно ангажираните доказателства за приложимия гръцки закон относно начина на определяне лихва за просрочие, са приети исковете за претендирана лихва.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Настоящият състав на ВКС счита, че въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът формулира четири въпроса в изложението си, които действително имат връзка със спора, но не пряка, с конкретно взетото решение от С. и обуславящи го, а с евентуалните възможности С. да се произнесе по един или друг въпрос.Въпросите имат теоретичен, принципен характер, а не такъв по конкретния казус и конкретно приета от С. фактическа обстановка, свързана с извършената доставка, приемането й и с конкретно направени или ненаправени възраженията от купувача, с която обстановка въпросите не са съобразени. В този смисъл, настоящият състав на ВКС намира, че така формулираните въпроси от касатора не съставляват въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Не е налице и допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК – доколкото се касае за чуждо право, няма основание разрешения на български съд по българско право да обуславят приложения на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1, 2 или 3 ГПК.
Ето защо настоящият състав на ВКС счита, че така предявената касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на С..
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, поради липса на искане за такива.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 33/ 19.01.2010 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 1524/2008 г. в частта, с която касаторът е осъден да заплати на „А. промишлено и търговско дружество за алуминий” сумата 37655 лв. – цена на доставени стоки по фактури №№ 137 и 138 от 07.12.1998 г. и 2737.70 лв. – разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.