Р Е Ш Е Н И Е
№ 3
София,31.01.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение в съдебно заседание на 24. 01. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА МИЛАНОВА
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 277/2012 година
Производството по делото е образувано по чл.48, ал.1 във вр. с чл.47, т.3 и т.5 ЗМТА.
Ищецът [фирма], [населено място] твърди, че решение от 08.11.2011 г. по в.арб.д.№10/2011 г. на Търговския арбитражен съд/Т./ при Н. юридическа фондация/Н./ е постановено в противоречие на обществения ред на Република България и съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора. Подържаното отменително основание по чл.47, т.3 ГПК обосновава с факта, че решението, чиято отмяна иска, е постановено след като същият арбитражен съд вече се е произнесъл по същите обективно съединени искове, на същото правно основание чл.55, ал.1,предл. 3, във вр. с чл.87, ал.3, ЗЗД и чл.92 ЗЗД, предявени между същите страни.
Ответникът [фирма] с отговора си по исковата молба я оспорва, като твърди, че правопораждащите юридически факти по втория спор са различни, моли да му бъдат присъдени направените разноски в размер на 7 560 лв.
По повод подадената искова молба от [фирма] с правно основание чл.47, т.3 и т.5 ЗМТА, ВКС, І Т.О. в настоящия състав намира за установено следното:
С решение от 26.02.2010 г. по в.а.д.№54/2009 г. на Т. при Н. юридическа фондация са отхвърлени предявените от [фирма] против [фирма] при условие на обективно съединяване следни искове: иск с правно основание чл.55, ал.1,предл.3, във вр. с чл.87, ал.3, ЗЗД за сумата 100 000 евро, представляваща платена от ищеца в това арбитражно дело гаранция/задатък/ по чл.3 от сключения между страните предварителен договор от 28.10.2008 г., по силата на който те са поели задължението в срок до 15.11.2008 г. да сключат помежду си предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, които ще се построят в УПИ №І-195”а”,1437,1438,1848 в кв.15”а” по плана на [населено място], м.”Дървеница”. Със същия договор [фирма] е поело задължението да изгради и продаде на [фирма] построените сгради в посочените по-горе имоти. Отхвърлен е и искът с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата 50 000 евро, представляваща договорена между страните неустойка. За да отхвърли така предявените искове, първият състав на Т. при Н. е приел, че не са налице основанията, заради които ищецът е отказал сключването на предварителния договор. Ищецът [фирма] с нотариална покана, рег.№1690/09.03.2009 г., връчена на ответника [фирма] на 13.05.2009 г., е заявил, че се отказва от сключването на предварителния договор, поради факта, че [фирма] или свързано с него или контролирано от него лице не притежава правото на строеж за недвижимите имоти, както и че няма одобрен инвестиционен проект. С решение №5 от 28.01.2011 г. по т.д.№697/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О. молбата на [фирма] с правно основание чл.47,т.6 ЗМТА е отхвърлена.
След приключване на това арбитражно производство, включително и производството по чл.47, т.6 ЗМТА пред ВКС, ищецът в арбитражните производства [фирма], с нова нотариална покана рег.№605/07.02.2011 г., приета за връчена на [фирма] по реда на чл.47 ГПК на 09.02.2011 г., е направил ново изявление за разваляне на договора на основание чл.87, ал.3 ЗЗД, без да дава допълнителен срок за изпълнение, по съображения, че не е изпълнено другото условие за сключване на предварителния договор -а именно няма одобрен инвестиционен проект, както и че към момента на това изявление правото на строеж не е принадлежало на [фирма] или на друго свързано или контролирано от него лице/След 18.11.2009 г. до момента на изявлението [фирма] не е било свързано лице с [фирма], придобило правото на строеж./ С решение от 08.11.2011 г.по в.арб.д.№10/2011 г.на Т., чиято отмяна се иска, възражението на ответника и настоящ ищец [фирма] за преклудиране на предявените искове, поради формирана сила на пресъдено нещо по в.арб.д.54/2009 г. не е уважено. Вторият състав на Т. при Н. е приел, че правопораждащият факт на повторно предявените искове е различен. В първото арбитражно решение арбитражният съд е отхвърлил исковете по съображения, че към крайния срок на договора -15.11.2008 г., не са били налице условията за сключване на предварителния договор- едно от които е ответникът да притежава правото на строеж върху договорените обекти. Допустимостта на повторно предявените от ищеца [фирма] искове, срещу същия ответник, на същото правно основание, Т. при Н. е обосновал още с настъпилата промяна в правоотношенията между страните, извън пределите на формираната с първото арбитражно решение сила на пресъдено нещо.
Исковата молба е подадена в срока по чл.48, ал.1 ЗМТА, поради което е допустима.
Неоснователни са доводите на [фирма], че постановеното арбитражно решение противоречи на обществения ред в Република България. Макар и исково, това производство има редица общи черти с извънинстанционните способи за отмяна на влезли в сила решения/ арг. от чл.303, ал.1 ГПК, чл.231, ал.1 ГПК, отм./, доколкото чрез него се атакува влязъл в сила правораздавателен акт при наличието на строго изброени предпоставки с присъщите на отмяната правни последици. Основанията за отмяна са изброени изчерпателно в чл.47 ЗМТА, поради което не могат да се тълкуват разширително. Всички те, включително и подържаното основание за противоречие на арбитражното решение с обществения ред в Република България, трябва да се тълкуват съобразно смисъла и същността на арбитражното производство, допустимо от правовия ред, като такова, развиващо се пред доброволно избран от страните правораздавателен орган, извън съдебната система/ арг. чл.19, ал.1,ГПК/. Взети в своята цялост тези отменителни основания не включват допуснати от арбитражния съд грешки при установяване на фактите или при определяне на приложимия към спорното право материален закон.
Основание за отмяна на арбитражното решение по чл.47, т.3 ЗМТА е не всяко твърдяно нарушение на материалния и процесуален закон, а само на тези повелителни правни норми, които образуват основата на правопорядъка. Понятието “обществен ред” включва материални и процесуални норми, но тези от тях, които стоят над обикновените повелителни норми, защото определят основния правопорядък в държавата. Не се правят доводи за нарушаване на процесуални свръхповелителни норми, каквито са тези свързани с основните принципи в гражданския процес за състезателното начало, равенството на страните и други. Подържаното нарушение за пререшаване на спор, разрешен със сила на пресъдено нещо/ чл.299, ал.1 ГПК във вр.с чл.41, ал.3 ЗМТА във вр. с чл.51, ал.2 и 3 Правилник на Т. при Н./, не представлява нарушение на такива свръх повелителни норми, поради което не представлява основание за отмяна по чл.47, т.3, ЗМТА. Още повече, че за да се произнесе по доводите за формирана сила на пресъдено нещо по спорното право с оглед приетите от втория състав на арбитражния съд различни правопораждащи факти, настоящият състав на ВКС трябва да навлезе в обсъждане на доказателствата по делото- изпращаните нотариални покани, с които се прави изявление за разваляне на договора по чл.87, ал.3 ЗЗД, което в отменителното производство по чл.48, ал.1 ЗМТА е недопустимо. Особеностите на арбитражното решение, съчетаващо юрисдикционни и договорни елементи, налагат отклонение от общия исков процес, което следва и от историческото тълкуване на чл.48, ал.2 ЗМТА, ДВ бр.46/2002 г./. В сега действащата му редакция е изоставена съществуващата до този момент препратка към общия исков процес/вж. ДВ бр.38/2001 г./.
Не е налице и второто подържано основание по чл.48, т.5 ЗМТА произнасяне от арбитражния съд извън предмета на спора. А. съд не е присъдил нещо различно или в повече от предмета на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.трето ЗЗД и този с правно основание чл.92 ЗЗД, поради което не е нарушил принципа на диспозитивното начало, върху което се гради арбитражният процес. Предметът на иска, освен чрез страните, се индивидуализира и чрез основанието и петитума на иска. Фактическият състав, от който произтича правото или правоотношението, образуват основанието, на което се претендира спорното право, поради което обсъждането от арбитражния съд на правопораждащите факти относими към твърдяното отпадане на основанието, на което е дадена изплатената от [фирма] гаранция не представлява излизане извън предмета на спора. В случая за да се произнесе по основателността на иска с правно основание чл.55, ал.1,т.3 ЗЗД за връщане на получената от ответника гаранция на отпаднало основание, арбитражният съд е обсъждал доколко с отправената повторно нотариална покана ищецът е развалил сключения между страните на 08.10.2008 г. предварителен договор. Обсъждането на фактите, релевантни към целените от ищеца правни последици от разваляне на договора, не представлява излизане извън предмета на спора. Несъгласието на [фирма], ищец в настоящето производство, с изводите на арбитражния съд за развалянето на сключения между страните договор, не означава, че арбитражният съд е излязъл извън предмета на спора. Правилността на изводите на арбитражния съд, че правопораждащите факти по второто арбитражно дело са различни, нито може да се проверява в производството по чл.48, ал.1 ЗМТА, нито представлява основание за отмяна на арбитражното решение. Върховният касационен съд в това особено исково производство не може да пререшава спора, по който се е произнесъл арбитражният съд, нито да навлиза по съществото на арбитражното дело.
С оглед изхода на делото в полза на ответника ще следва да се присъди сумата 7 560 лв., изплатен адвокатски хонорар.
Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място], иск с правно основание чл.47, т.3 и т.5 ЗМТА за отмяна на решение от 08.11.2011 г. по в.арб.д.№10/2011 г. на Търговския арбитражен съд при Н. юридическа фондация.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 7 560 /седем хиляди петстотин и шестдесет/ лв. разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: