О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
София, 07.05.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на трети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 976 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Ц. П. срещу решение от 14.03.2011 г. на Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. № 9121/2010 г. С оглед данните от извършената служебна справка по § 3в ЗТР за заличаване на [фирма] от търговския регистър към 16.02.2012 г., с определение от 06.04.2012 г. настоящият състав на ВКС е заличил [фирма] като страна в производството и на негово място е конституирал вписаните в търговския регистър правоприемници [фирма] и [фирма], на които е дадена възможност да вземат становище по подадената касационна жалба от [фирма]. [фирма] изразява становище, с което поддържа касационната жалба, подадена от името на [фирма]. [фирма] изразява становище, че не е правоприемник на [фирма], а е създаден чрез отделяне от него.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване поддържа разрешаване на обжалваното решение в противоречие с практика на ВКС както и, че „спорът е от значение на точното прилагане на закона и развитието на правото”.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски районен съд /СРС/ са предявени искове от [фирма] срещу [фирма] по чл.327 ТЗ и чл.86 ЗЗД за заплащане цена на извършени доставки по шест броя фактури на стойност общо 11 625.72 лв. и лихва за забава общо в размер на 1 234.61 лв. Исковете са частично уважени от СРС, чието решение е потвърдено от СГС в уважителната му част. Първоинстанционното решение в отхвърлителната му част не е било обжалвано и е влязло в сила. СГС е приел, че страните са в търговски взаимоотношения по доставка на хранителни стоки, за които ищецът е издал процесните фактури, двустранно подписани. СГС е обсъдил възраженията във връзка с възникване на ответното дружество като самостоятелно юридическо лице чрез отделянето му от [фирма] и е приел, че представеното по делото споразумение от 21.02.2008 г. е неприложимо в отношенията между страните, тъй като е сключено между ищеца и трето лице – [фирма]. Ответникът се е отделил от [фирма], но в случая е неприложима разпоредбата на чл.263л ал.1 изр.1-во ТЗ, тъй като задълженията по процесните фактури са възникнали след отделяне на ответника като самостоятелно юридическо лице.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК в какъвто смисъл са и разясненията на т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС. Навежда доводи за неправилност на обжалваното решение относно неприложимостта на представеното споразумение от 21.02.2008 г., като сключено с трето лице, което съдът не е счел за необходимо да конституира в производството. Навежда и доводи за неправилно приложение на разпоредбите от ТЗ относно задълженията на търговските дружества при преобразуването им.
Законодателят разграничава основанията по чл.280 ГПК от тези по чл.281 ГПК и последователността на произнасянето по тях. Ето защо доводи за неправилност по смисъла на чл.281 т.3 ГПК не формулират въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, нито могат да се обсъждат в този си вид в производството по чл.288 ГПК. Доводите не навеждат и на недопустимост на въззивното решение с оглед разрешението, свързано с приложението на чл.263л ал.1 изр.1-во ТЗ, нито за противоречие по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК предвид представеното с касационната жалба решение от 12.01.2007 г. на Великотърновски апелативен съд /ВТАС/. Както се посочи по-горе СГС е обсъдил доказателствата по делото във връзка с възникване на посочения ответник като самостоятелно юридическо лице и е приел, че разпоредбата на чл. 263л ал.1 изр.1-во ТЗ е неприложима в случая, тъй като задълженията по процесните фактури са възникнали след отделяне на ответника като самостоятелно юридическо лице. Видно от приложеното решение на ВТАС преобразуването на дружеството – ответник е извършено след възникване на процесното задължение, предмет на исковата претенция. Щом това е така, няма данни, даващи основание да се приеме необходимост от конституиране на нова страна в настоящото производство /посоченото от СГС трето лице/, респективно недопустимост на въззивното решение, за която съдът следи служебно /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Не е налице и противоречие с приложеното решение на ВТАС – допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, поради липсата на идентичност на споровете, предмет на двете решения и конкретно времето на възникване на задължения спрямо преобразуването на правния субект, отговорен за тези задължения. Не е налице и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – касаторът не излага съображения за наличие на някоя от хипотезите на тази разпоредба /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Декларативният /и неконкретизиран/ довод за различни становища в правната теория не мотивира приложение на тази разпоредба.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са поискани и няма данни да са направени пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.03.2011 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 9121/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.