О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
София, 18.02.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря при участието
на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 77 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.303 и сл. ГПК.
Постъпила е жалба от Д. К. Г., уточнена като молба по чл.303 ал.1 т.5 ГПК за отмяна на влязло в сила решение от 22.07.2010 г. по в.гр.д. № 192/2010 г. на Р. окръжен съд /Р./. Молителката твърди, че въззивният съд не следвало да дава ход на жалбата на ответника, след като бил сезиран от пълномощника на молителката, че жалбата не е подадена от управителя на ответното дружество. Давайки ход на делото, съдът е извършил нарушение на процесуални правила, които възпрепятствали участието на молителката в процеса.
Ответникът [фирма] поддържа, че молбата е недопустима, тъй като не са налице основания за отмяна по чл.303 ГПК.
Върховният касационен съд, ТК, първо отделение счита, че молбата по чл.303 ал.1 т.5 ГПК е подадена от надлежна страна, в тримесечния срок по чл.305 ал.1 т.5 ГПК, но не следва да се допуска до разглеждане и следва да се остави без разглеждане, а производството пред настоящата инстанция се прекрати, поради следните съображения:
Отмяната по реда на чл. чл.303 и сл. ГПК на влезли в сила съдебни решения не е фаза, стадий от исковия процес, а самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброени в чл.303 ГПК причини. Съгласно разпоредбата на чл.303 ал.1 т.5 ГПК, аналогична на разпоредбата на чл.231 ал.1 б.”е” ГПК /отм./, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато страната, вследствие нарушения на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
В случая молителката не се позовава на наличие на нито една от визираните от закона хипотези. Молителката е била редовно призована пред въззивната инстанция, взела е становище по въззивната жалба на другата страна чрез пълномощник – адвокат Т. Д., доколко е приет за представител на противната страна – ответното дружество съответния управител и подадената от него жалба, е въпрос, разрешението на който не обуславя наличие на някоя от хипотезите на чл.303 ал.1 т.5 ГПК, чиято разпоредба сочи молителката. При тази правна уредба на основанията за отмяна по чл.303 ГПК, така подадената жалба, уточнена като молба по чл.303 ал.1 т.5 ГПК с изложение на основания не включва като твърдения на самата молителка никоя от визираните хипотези по чл.303 ал.1 т.5 ГПК, поради което молбата за отмяна не следва да се допуска до разглеждане.
Мотивиран от горното и на основание чл.307 ал.1 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА за разглеждане молбата на Д. К. Г. по чл.303 ал.1 т.5 ГПК за отмяна на влязло в сила решение от 22.07.2010 г. по в.гр.д. № 192/2010 г. на Р. окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до молителя пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.