О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 815
гр.София, 03.12.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. № 290/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на “Т.” АД – гр. В. дол срещу решение на Окръжен съд – гр. Добрич под №756 от 23.12.2008г., постановено по в.т.дело №227/2009г., с което е отменено решение №15 от 2.09.2009г. по гр.дело №1478/2008г. на Районен съд – Добрич и са отхвърлени исковете на дружеството срещу “В.” ЕООД – Добрич за заплащане на сумата от 3295.57 лв. – цената по сключен договор за продажба на изолационни материали по фактура №56/1.06.2006г. и за сумата от 450 лв., представляваща обезщетение за забавено изплащане на парично задължение по главното задължение за времето от 1.08.2006г. до 19.03.2008г. В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения, съставляващи основания за отмяна на неправилно решение по чл.281, т.3 ГПК. Искането на касатора е за отмяна на решението и постановяване на решение, с което да бъдат уважени предявените обективно съединени искове, алтернативното искане е за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът “В.” ЕООД в писмен отговор счита, че в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не се съдържат обстоятелства, които да обосноват приложното поле на касационното обжалване на въззивното решение. Не е направено искане за присъждане на разноски за тази инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК са изброени изчерпателно основанията за допускане на касационно обжалване. На първо място касаторът трябва да посочи водещото основание за селектиране на касационната жалба, а именно да формулира материалноправния или процесуален въпрос от значение за изхода на делото и на второ място да аргументира някое от допълнителните основания по т.т.1-3 на ал.1 на чл.280 ГПК. Правният въпрос е винаги конкретен, включен е в предмета на спора, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска.
Настоящият състав на Търговска колегия, първо отделение приема, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно разглеждане на делото. С оглед мотивите на атакуваното решение, поставеният от касатора въпрос по приложението на чл.301 ТЗ може да се преценява като значим и обуславящ изхода на делото, но този въпрос е фактически и правните изводи на решаващия състав за основателността на иска са резултат от извършената цялостна и конкретна преценка на събрания по спора доказателствен материал. По конкретното делото съдът е приел, че не е оборена от страна на ищеца презумцията по чл.301 ТЗ, че М. С. е действал като мним негов представител при сключване на договори за продажба и че дружеството се е противопоставил на тези действия веднага след узнаването им. След преценка на доказателствата – писмени и гласни Добричкия окръжен съд е направил извод, че отношенията по повод на извършената продажба на материали по фактура №56 са извършени от св. М. С. като представител на ищеца, който е представял мостри на стоката на ищцовото дружество, приемал е поръчките, организирал е вземането на стоката от ищеца, предавал е стоката на ответника, приемал е сумите за плащане, предавал е платежни документи, изхождащи от ищеца. Следователно възприетата от Добричкия окръжен съд фактическа обстановка и изводите по приложение на материалния закон не могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване. Доводите на касатора в тази насока са относими към поддържаните основания за неправилност, но е недопустимо да се преценяват в производство по чл. 288 ГПК. Не е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК доколкото касаторат се позовава по приложението на чл.301 ТЗ на решение № 62 от 25.062009г. по т.дело №546/2008г. на ВКС, ТК ІІ т.о. постановено по чл.290 ГПК и на решение № 487 от 17.06.2004г. на ВКС по гр.дело № 1792/2003г. на ВКС, ТК. Не е налице противоречие с първото решение доколкото преценката дали е едно лице е действало от името на търговеца без представителна власт и от кой момент е налице узнаване на мнимото представителство, респ. противопоставянето, е направена въз основа на конкретните факти и доказателства по конкретното дело. Второто решение №487 касае произнасяне по друг правен въпрос, свързан с прилагането на чл.75, ал.2 ЗЗД – в кои случаи се приема, че купувачът е добросъвестен платец, когато плаща на трето лице, а не на съконтрахента по продажбеното правоотношение.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че в противоречие с решение № 487 от 17.06.2004г. по гр.дело №1792/2003г. на ВКС, ТК въззивният съд е приел, че купувачът може без съгласието на продавача да извърши плащане в брой, независимо от това, че във фактурата е посочен като начин на плащане “по банкова сметка” и това плащане да се приеме за надлежно. Такъв извод от въззивния съд не е направен, поради което така поставен въпросът не е обусловил решаващия извод на съда за отхвърляне на предявения с правно основание чл.327 ТЗ иск. След анализ на събраните доказателства, вкл. заключението на ССЕ съдът е приел, че в дружество – ищец е съществувала практика да се приемат пари в касата на дружеството, като за целта е издаван ПКО, който се връчва на ответника и с който се удостоверява плащане на цената по съответната фактура. Следователно, не може да се приеме, че решението на въззивния съд по поставения въпрос е в противоречие с решение №487 от 17.06.2004г., след като изводите му за погасено от ответника задължение по фактура №56 са изведени от конкретните доказателства и правоотношения между страните. По законосъобразността на този извод ВКС не може да се произнесе, тъй като проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 ГПК/. В случая основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване не са налице.
С оглед на изложеното въззивното решение на Добричкия окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване, затова ВКС, ТК състав на първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №756 от 23.12.2009г. постановено по в.т.дело №227/2009г. на Окръжен съд гр. Добрич, търговско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: