О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 701
София, 18.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 10.10. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №3481/2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез юрисконсулт О. Б., с вх.№61030 на Софийския градски съд, срещу определение №8208/26.04.2013 г. по ч.гр.д.№5466/2013 г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ-д въззивен състав, с което е обезсилено определение от 13.12.2012 г. по гр.д.№14256/2012 г. на Софийския районен съд, 51 състав, с което е отхвърлена молбата на [фирма], ЕИК[ЕИК] с правно основание чл.64 ГПК за възстановяване на срока за възражение по чл.414 ГПК и делото е върнато на Софийския районен съд за администриране на същата молба на [фирма], като такава на основание чл.423, ал.1,т.1 и т.4 ГПК. Софийският градски съд е приел, че специалната норма на чл.423, ал.1,т.4 ГПК изключва приложението на общата- чл.64, ал.1 във вр. с чл.414, ал.2 ГПК.
Частният жалбоподател [фирма] и заявител в заповедното производство, твърди че обжалваното определение е неправилно, постановено в противоречие с чл.269 във вр. с чл.274, ал.4 ГПК. Поставя и правен въпрос за допустимостта въззивният съд в рамките на служебното начало и с оглед нормата на чл.269 във вр. с чл.274, ал.4 ГПК да изменя петитума на иска, като подържа всичките допълнителни основания за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Ответникът оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на частната касационна жалба, претендира разноски.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставеният правен въпрос за допустимостта въззивният съд в рамките на служебното начало и с оглед нормата на чл.269 във вр. с чл.274, ал.4 ГПК да изменя петитума на иска не представлява общото основание за достъп за касация, тъй като Софийският градски съд не е изменил служебно петитума на молбата на [фирма] от 12.09.2012 г., подадена до Софийския районен съд. Съобразно фактите и обстоятелствата, съдържащи се в нея, съдът само я е квалифицирал като такава за възможност на длъжника да упражни правото си на защита чрез писмено възражение по реда на чл.423, ал.1, т.1 и т.4 ГПК пред въззивния съд. Дадената от съда правна квалификация на молбата на [фирма] като такава по чл.423,ал.1, т.1 и т.4 ГПК обуславя правилността на обжалваното определение, защото съдът не се е произнесъл извън предмета на делото и обхвата на търсената защита/ в този смисъл вж.ТР2-2012-ОСГТК/.
Останалите правни въпроси са неотносими към спора, защото те касаят наличието на предпоставките по чл.423, ал.1 ГПК-редовното връчване на заповедта, както и дали неподаването на възражението от длъжника се дължи на особени, непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. По тях следва да се произнесе въззивният съд, разглеждайки възражението на [фирма] по чл.423, ал.1, т.1 и т.4 ГПК.
Неотносим е и въпросът дали е допустимо по реда на чл.64 ГПК да се иска възстановяване на преклузивния срок по чл.414, ал.2 ГПК, тъй като по делото липсва такова произнасяне. Липсата на общото основание за достъп до касация е достатъчно само по себе си да се откаже селектирането на касационната жалба. Не са налице и подържаните допълнителни основания за достъп до касация, тъй като приложената съдебна практика е по правомощията на въззивния съд по чл.269 ГПК, която с оглед на изложеното по-горе е неотносима.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване определение №8208/26.04.2013 г. по ч.гр.д.№5466/2013 г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ-д въззивен състав
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: