4
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 745
София, 31.10. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 24.10. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 3746/2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 във вр. с чл.248, ал.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма], ЕИК, [населено място], чрез адвокат Х. А., с вх.№6586 от 12.06.2013 г. на Софийския апелативен съд, срещу определение №825 от 08.04.2013 г. по ч.гр.д.№257/2013 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е потвърдено определение № 6309 от 19.10.2012 г. по т.д.№1340/2011 г. на Софийския градски съд,VІ-17 състав, с което съдът е уважил искането на държавата в лицето на Министъра на финансите с правно основание чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като настоящият касатор на основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 ГПК е осъден да заплати сумата 2 924 лв., представляваща направени по делото разноски за експертиза и за юрисконсултско възнаграждение. С обжалваното определение Софийският апелативен съд е възприел изводите на градския съд, че с оглед изхода на делото/ отхвърлени са предявените от настоящия частен жалбоподател срещу държавата, представлявана от министъра на финансите, иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 81 586.06 лв. и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 27 115.17 лв./ в полза на юрисконсулта от Дирекция „Държавно юрисконсулство” към Министерството на финансите на основание чл.78,ал.8 ГПК, следва да се присъди адвокатско възнаграждение. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е недопустимо, защото след като искането по чл.78, ал.8 ГПК не е индивидуализирано, съдът се е произнесъл извън пределите на търсената защита, р.п. подържа неправилност на обжалваното определение.
Формулира правни въпроси, които могат да се обобщят и квалифицират, съгласно т.1 на ТР1-2010-ОСГТК, като такива за срока, в който следва да се направи искането за присъждане на възнаграждението по чл.78, ал.8, ГПК, означава ли представянето на списък за разноските по реда на чл.80 ГПК, че е конкретизиран размерът на претедираните разноски, за правното значение на списъка, както и дължи ли се юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 ГПК за осъщественото от юрисконсулта на МФ процесуално представителство на държавата? Подържаните допълнителни основания за достъп до касация могат да се квалифицират като такова по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК, с оглед твърденията на жалбоподателя, че съдът се е произнесъл в противоречие с приложената съдебна практика, както и че произнасянето на ВКС по формулираните правни въпроси ще е от значение за точното прилагане на закона.
Ответната страна не взема становище.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационен контрол.
Съгласно препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК към чл.280, ал.1 ГПК предпоставка за допускане до касационно обжалване е формулиран от жалбоподателя значим за изхода на делото конкретен правен въпрос, разрешен в обжалваното определение при някои от допълнителните предпоставки за селектиране на частната касационна жалба по чл.280, ал.1-3 ГПК. Въпросите, свързани със срока, в който следва да се направи искането за присъждане на възнаграждението по чл.78, ал.8, ГПК, както и дали списъкът по чл.80 ГПК съдържа конкретизация на исканите разноски, не са обусловили правните изводи на съда, поради което не представляват общото основание за достъп до касация. В случая съдът се е мотивирал с необходимостта от заплащане на основание чл.78, ал.8 ГПК на дължимото адвокатско възнаграждение за юрисконсулта на Министерство на финансите, с качеството му на процесуален представител на Министъра на финансите, който от своя страна на основание чл.31 ГПК представлява държава, без да са правени възражения, че искането е несвоевременно. А отговорът на въпроса за крайния срок, в който следва да се направи искане за присъждане на разноските, следва от самия закон, уреждащ крайния срок за представяне на списък на разноските. Съгласно нормата на чл.80 ГПК списък на разноските следва да се представи най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, което в случая е и сторено от юрисконсулт Петковска/вж. приложения списък, находящ се на стр.321 от т.д.№1340/2011 г. на СГС/. При представянето му е съществувала възможност за ищцовата страна, настоящ частен жалбоподател, да упражни правото си по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност. Пропускането на тази възможност от негова страна, не означава, че държавата в лицето на представляващия я юрисконсулт, не е изпълнила в срок задължението си по чл.80 ГПК.
Въпросите, свързани с доводите за необходимата конкретизация на претендираните в списъка разноски, също не са от значение за изхода на делото. В приложения списък юрисконсулт Петковска ги е посочила изрично: сумата 300 лв. изплатено възнаграждение за вещо лице, а сумата от 2 624 лв., дължим адвокатски хонорар, е индивидуализирана не само по вид, но и по размер и правно основание. Тази сума е и присъдена от решаващия съд съгласно правилата за определяне на възнагражденията по граждански и административни дела по чл.7 , ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и твърдяната евентуална недопустимост на обжалваното определение за произнасяне свръх петитум не е налице.
По тези въпроси не е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация, това по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, тъй като една част от приложените съдебни актове въобще не доказват съдебна практика по смисъла на т.2 и т.3 на ТР1-2010-ОСГТК/като например определенията по чл.288 ГПК/, а друга въобще е неотносима към спора-такава за правомощията на въззивната инстанция, за съдържанието и пределите на търсената с исковия процес защита.
По поставените правни въпроси за дължимостта на юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 ГПК за осъщественото от юрисконсулти на съответните министерства процесуално представителство на държавата по чл.31 ГПК, е формирана трайна практика на ВКС, което изключва наличността на допълнителния критерии за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. В тази връзка вж.Определение №326 от 05.07.2013 г. по гр.д.№3212/2013 г. на ВКС, І Г.О., Определение №520 от 10.07.2012 г. по ч.гр.д.№504/2012 г. на ВКС, ІV Г.О., Определение №343 от 15.10.2012 г. по гр.д.№311/2011 г. на ВКС, ІІ Г.О. Решение №149 от 04.10.2013 г. по т.д.№1181/2011 г.на ІІ Т.О. и решение №172 от 19.07.2013 г. по гр.д.№617/2012 г. на ВКС, ІІІ Г.О. Във всички тях е застъпено становището, че законното представителство на държавата по чл.31 ГПК, не съставлява пречка тя да бъде представлявана от юрисконсулти от учреждението, на което е възложено процесуалното й представителство, посредством изрично упълномощаване. Дължимото им възнаграждение се определя в хипотезата на чл.78, ал.8 ГПК в размер, в който би било договорено адвокатското възнаграждение и следва да бъде присъдено в полза на държавата.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №825 от 08.04.2013 г. по ч.гр.д.№257/2013 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е потвърдено определение № 6309 от 19.10.2012 г. по т.д.№1340/2011 г. на Софийския градски съд,VІ-17 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: