О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№174
София, 17.03.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 770 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат К. К. срещу решение № 39/22.04.2010 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/ по в.т.д. № 39/2010 г., с което е потвърдено уважително решение на Д. окръжен съд /Д./ по иск на [фирма] по чл.55 ал.1 връзка чл.87 ал.2 ЗЗД за сумата от 360000 лв. срещу касатора.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата: [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Д. е предявен иск от [фирма] срещу [фирма] за сумата от 360000 лв. на основание чл.55 ал.1 връзка чл.87 ал.2 ЗЗД. Д. е уважил иска, а ВАС е потвърдил решението му в тази част. Ищецът претендира сумата, която е дал на ответника по сключен договор, неизпълнен в договорения срок. Касае се за сключен договор за поръчка от 28.05.2007 г., по силата на който на ответника е възложено извършване на определени правни действия за сметка на ищеца [фирма] за промяна на статута на земеделски земи в терен за жилищни нужди. Доколкото поръчката не е изпълнена в уговорения краен срок по договора – 20.06.2007 г., ищецът претендира връщане на всички изплатени на ответника суми /раздел ІV изречение 2-ро от договора/. Обсъждайки събраните по делото доказателства относно предприетите от ответника действия по изпълнение на договора, без да бъде финализирана поръчката, ВАС е приел, че кредиторът /ищецът/ има правото по чл.87 ал.2 предл. последно ЗЗД да развали договора, което е и сторил с предявяване на исковата молба с искането за връщане на даденото. Прието е, че в случая не е необходимо даване на допълнителен срок за изпълнение, тъй като с клаузата в раздел ІV изречение 2-ро от договора е уговорено именно приложението на хипотезата на чл.87 ал.2 предл. последно ЗЗД, а договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили /чл.20а ал.1 ЗЗД/. При това ВАС е приел, че договорът е развален по реда на чл.87 ал.2 предл. последно ЗЗД и на основание чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД ответникът дължи връщане на получените от него суми по разваления договор.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона.
В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а излага доводи за неправилно приетото / според него/ от ВАС относно сключения между страните договор и конкретно предвидения срок за изпълнение във връзка с допуснатото неизпълнение от ответника и основанието за разваляне на договора по чл.87 ал.2 предл. последно ЗЗД. Настоящият състав на ВКС счита, че касаторът не излага с ясна и точно формулировка правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, както изисква т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС. Изложените доводи за неправилност по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, за тълкуване на сключения между страните договор, както и преценката на доказателствата във връзка с предприетите действия на ответника по изпълнението му, са основания за обжалване на въззивното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но не са основание за допускане на такова по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, доколкото законодателят разграничава двата вида основания и последователността за произнасяне по тях. Липсва и допълнителен критерий за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Приложените арбитражни решения не обуславят наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК, доколкото не се касае нито до задължителна съдебна практика, нито до практика на първоинстанционен, въззивен или върховен съд – т.2 и т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС. Приложеното решение № 183 по гр.д. № 439/2004 г. на ВКС е по казус, обективно неидентичен с казуса по настоящото дело, поради което също не обуславя наличие на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е налице когато има неяснота по отношение на определени правни норми и е нужно тълкуването им, когато е необходима промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика по тяхното приложение или осъвременяване на тълкуването на определени правни норми и съдебната практика по прилагането им /т.4 от ТР № 1 /2010г. на ОСГК и ТК на ВКС/. В случая не са изложени никакви аргументи за наличие на тези предпоставки, а бланкетното позоваване на текста от закона само за себе си не обуславя приложението му. Ето защо настоящият състав на ВКС счита, че така предявената касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВАС. Съдът не присъжда разноски на ответната страна /чл.78 ал.3 ГПК/, тъй като няма искане за това и няма доказателства да са направени разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №39/ 22.04.2010 г. на Варненски апелативен съд по в.т.д. № 39/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.