1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
[населено място], 08.06.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 283/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №58 от 16.01.2012г., постановено по ч.т.дело №12/2012г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане №8254 на Пловдивския окръжен съд от 10.11.2011г. по гр.д. № 1207/2010г. за връщане на подадената от частния касатор [фирма] молба за отмяна на неприсъствено решение вх. № 3785/16.02.2011г. поради невнасяне на дължимата ДТ. Частният касатор [фирма] иска отмяна на определението на Пловдивския апелативен съд, като излага съображения, че преди да бъде обжалвано определението, по което се е произнесъл въззивния съд , е обжалвано определение №633/7.03.2011г. на Пловдивския окръжен съд срещу което има подадена частна касационна жалба вх. № 3994/27.06.2011г., по което няма произнасяне към датата на подаване на частната касационна жалба. Поради това, че има “висящ процес” поради пълното тъждество на страни, основание и искане, прави искане за отмяна на определение № 58/16.01.2012г. на Пловдивския апелативен съд. В изложението по чл.284, ал.3 ГПК поставя процесуалния въпрос дали при наличието на “висящ процес” по две “висящи” дела в един и същи съд въззивният съд може да прекрати производството и по двете дела при липсата на влязъл в сила съдебен акт по едно от двете висящи дела. Позовава се на противоречива съдебна практика и по конкретно на решение №745 от 16.10.2009г. по гр.дело № 3769/2008г. на ВКС, ІІІ г.о.
Ответникът по частната жалба Л. Р. И. от [населено място], [община], област С. не взема становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на частната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, по следните съображения:
Молбата вх.№3785/16.02.2011г. за отмяна на неприсъствено решение №38 от 10.01.2011г. по гр.дело №1207/2010г. на Пловдивския окръжен съд е оставена без движение с разпореждане от 22.02.2011г. за внасяне на ДТ 675.78 лв. Съобщението е връчено на молителя на 28.02.2011г. С определение №633/ 7.03.2011г. е дадена втора възможност на молителя да внесе ДТ, връчено на дружеството, чрез гл. счетоводител на 14.03.2011г. С разпореждане №8254/10.11.2011г., поради неизпълнение на разпорежданията на окръжния съд за отстраняване на нередовностите, молбата за отмяна, тя е върната. При констатиране на горните факти, Пловдивския апелативен съд е потвърдил разпореждането за връщане на молба вх.№ 3785/16.02.2011г.
От приложеното ч.т.дело № 670/2011г. на ВКС, ТК, състав на второ отделение е видно, че дружеството [фирма] е обжалвало определение №13.06.2011г.на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството срещу определение №633/7.03.2011г., с което е отказано спиране на изпълнението на неприсъственото решение, с две частни жалби с идентично съдържание вх.№4528/20.07.2011г. и вх. № 3994/27.06.2011г. С определение №864/3.11.2011г. състав на ВКС, ТК е потвърдил определението на Пловдивския апелативен съд под № 875/13.06.2011г., постановено по ч.гр.дело №468/2011г.
При тези факти не се явява обуславящ изхода на делото формулирания от жалбоподателя процесуален въпрос, не е налице и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК – решаван противоречиво от съдилищата въпрос. Пред Пловдивския апелативен съд не е бил налице висящ процес по две частни жалби срещу обжалването на един и същи акт по един и същи процесуален въпрос. С атакуваното определение Пловдивския апелативен съд се е произнесъл по определението на окръжния съд от 10.11.2011г. за връщане на молбата за отмяна, поради неотстраняване на констатираната нередовност – невнесена ДТ, докато предмет на частните жалби вх. №3994/27.06.11г. и вх. № 4528/20.07.11г. е обжалване е акт на Пловдивския апелативен съд, с който е била оставена без разглеждане частна жалба срещу определение на Пловдивския окръжен съд № 633/20.07.2011г., с което е отказано спиране на изпълнението на осъдителното съдебно решение. Няма разрешен противоречиво правен въпрос по конкретното дело и по решение № 745 на ВКС. С последното, състав на ВКС се е произнесъл по приложението на чл.220, ал.1 и чл.224 ГПК отм. – повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда, когато предмета на иска е разрешен с влязло в сила съдебно решение между същите страни, техните наследници и правоприемници, каквато хипотеза в конкретния случай не е налице.
С оглед на изложеното, след като не е налице както основната, така и допълнителна предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №58/16.01.2012г., постановено по ч.т.дело №12/2012г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: