О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 604
[населено място], 04.07.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №11/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280, ал.1 от ГПК и е образувано по касационна жалба на ЕТ Д. И. К. с фирма “Д. – Д. К.” – [населено място], [община], срещу решение №69 от 1.10.2012г., постановено по в.т.дело № 196/2012г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 16 от 22.05.2012г., по т.д. № 32/2011г. на Сливенския окръжен съд. С последното касаторът е осъден да заплати на [фирма], със съдебен адрес [населено място], сумата от 39 176.25 лв., представляваща неизпълнено задължение за заплащане на цени по сключени договори за продажба на горива по 20 бр. фактури, както и сумата от 3293.72 лв. представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 15 811лв. за времето от 21.02.2009г. до 31.12.2010г. Счита решението за неправилно, поради необоснованост.
Ответникът [фирма], счита, че касаторът не обосновава допълнителните критерии на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, по подробно изложени съображения. Искане по чл.80 ГПК за присъждане на разноски за касационната инстанция не е направено.
Върховният касационен съд, ТК , състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от надлежна страна в процеса, срещу валидно решение на въззивен съд, поради което жалбата е процесуално допустима.
Бургаският апелативен съд, за да потвърди осъдителното решение на окръжният съд, е приел за доказано, че страните са в трайни търговски отношения за доставка на горива, като за времето до 26.02.2009г. те не са оформени с писмен договора. След тази датата, по силата на сключен договор от 26.02.2009г., страните са уговорели конкретни права и задължения по доставката на горива, като съгласно т. 5 разплащането е трябвало да се извършва от купувача по банков път. За неоснователни са приети възраженията на касатора – ответник по делото, че има разлика между доставените количества горива и отразените във фактурите количества. Съдът се е позовал на експертизата, направила констатации за записванията в счетоводствота на двамата търговци, подадените данъчни декларации, ползвания данъчен кредит и внесените суми по ДДС – доказателство за редовно водено счетоводство. Прието е също така, че издадените от продавача – ищец фактури са съпроводени със стокови разписки и пътни листове на автоцистерните, чрез които е извозвано горивото. В процеса на отношенията между страните, горивата са доставяни, заприходявани, продавани без да са представяни доказателства за рекламация от страна на купувача за разлика в доставеното количество горива и това по фактурите. Възприето е също заключението на вещото лице, че представените от купувача документи за извършени плащания – компютърни разпечатки, писмени бележки в свободен текст със записване на суми и ордери, не зависимо, че някои от тях носят печата на доставчика, на подписи или отбелязвания, не представляват документи за обоснованост на стопански факти и операции и не са годни за счетоводни записвания за редовно водено счетоводство.
По Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК:
Касаторът формулира въпрос: каква е материалната доказателствена сила на издадените от ищеца фактури, ако има противоречие с приемателно – предавателните документи /стокови разписки/, когато двата документа не носят подпис на ответника, оспорени са от него относно съдържанието и доколко установяват валидно и изискуемо задължение. Въпросът не попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото въззивният съд не е приел, че стоковите разписки не носят подписа на купувача на горивата. По този въпрос касаторът се позовава на противоречие с разрешен правен въпрос в решение №92 /7.09.2011г. по т.дело № 478/2010г. на ВКС ТК, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Решението съдържа произнасяне за доказателствената сила на първичните счетоводни документи при направено извънсъдебно признание от длъжника и въведените с чл.7, ал.1 ЗСч, ред. обнародвана ДВ бр.106/2008г., минималното необходимо съдържание на фактурите. В отговор на правния въпрос съставът на ВКС, ТК е приел, че при направено оспорване на верността на фактурата, поради липсата на реквизит по ЗСч / подпис/ решаващият съд следва да прецени доказателственото й значение за удостоверените факти с оглед на всички доказателства по делото, вкл. и извънсъдебното признание на ответника за тези факти. Решението на ВКС, на което касаторът се позовава, не обосновава извод за предпоставката на чл.280, ал.1, т.1 ГПК доколкото различните правни изводи на съда за доказателственото значение на фактурата, когато не е подписана от купувача, се дължат на различни факти. В решението на ВКС доказателственото значение на фактурата за доставката е преценявано с оглед на направено от страната извън съдебно признание, а по настоящото дело доказателственото значение на фактурата е преценявана с оглед на съпровождащите я други документи – стокови разписки и пътни листове. Касаторът не обосновава довод за касационно обжалване на въззивното решение по селективния критерий на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по материалноправния въпрос: следва ли да се приеме за редовно водено счетоводство, ако страната, която се позовава на това обстоятелство, е създала противоречие между издадените фактури и предхождащите ги стокови разписки при установена разлика по вид и количества доставено гориво. Въпросът не е обуславящ изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, доколкото такъв фактически и правен извод не е направен от апелативния съд. Касаторът се позовава на невлезли в сили съдебни решения на районен съд – [населено място] и районен съд [населено място], съответно по гр.дело № 144/2012г. и гр.д. №3222/2011г., които съгласно даденото в т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТ на ВКС не формират съдебна практика.
По следващите два въпроса : следва ли да се тълкува като съгласие с извършените доставки липсата на възражение на получателя на горивата относно количествата, тогава когато стоковите разписки не съставени към момента на доставката или съставяни едностранно без участие на купувача и същите са оспорени в хода на процеса и ако в хода на изпълнение на сделките между страните ответникът е извършил плащане на ищеца не по уговорения между страните начин, следва ли тези плащания да бъдат игнорирани от съда касаторът поддържа, че по тези два въпроса няма открита от него съдебна практика и произнасянето на ВКС по тях ще допринесе за точното прилагане на закона. Според задължителното тълкувана на чл.280, ал.1, т.3 ГПК в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС точното прилагане на закона, както и за развитието на правото представляват едно общо основание. В случая касаторът се позовава само на едната предпоставка от това общо основание – точното прилагане на закона, достатъчно за да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение по този селективен критерий.
В обобщение, касаторът не обосновава критериите за селекция по чл.280, ал.1, т.1,т.2 и т.3 ГПК, поради което въззивното решение не се допуска до касационно обжалване.
Като неоснователно се преценява искането за спиране на касационното производство, направено с молба вх. №6234/26.06.2013г. От представените с молбата документи става ясно, че се касае до назначена предварителна проверка от органите на прокуратурата по жалбата на касатора Д. К. за извършено документно престъпление от М. Р., управител на [фирма], която обаче не разкрива престъпни обстоятелства, установяването на които биха имали значение за изхода на делото. В т.8 на ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС е прието, че Върховният касационен съд не може да постанови спиране на делото на основание чл.182, ал.1, б”г” и б”д” ГПК отм., аналогични чл.229, ал.1, т.4 и т.5 ГПК, която постановка не е загубила сила при действащия ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №69 от 1.10.2012г., постановено по в.т.дело № 196/2012г. на Бургаския апелативен съд, в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: