О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 802
[населено място], 25.10.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №1125/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя С. С., чрез адв. К. Г. ПАК за отмяна на решение №232 от 18.10.2012г., по в.т.д. № 561/2012г. на Хасковския окръжен съд.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за нарушение на материалния и процесуални закони, а като основания за допускане на касационното обжалване визира разпоредбите на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът М. В. М., чрез адв. М. Х. и адв. Т. Д. счита касационното обжалване за недопустимо поради отсъствие на визираните в чл.280, ал.1, т.1 ГПК предпоставки. Направено е искане за присъждане на разноски за изготвяне на отговора на касационната жалба. Представен е договор за правна помощ, в което е отразен размера на адвокатското възнаграждение от 200 лв., платено в брой.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно решение на въззивен съд.
Съдът е сезиран с иск по чл.422 ГПК от касатора – ищец за сумата от 12 500 лв., за която се е снабдил със заповед за изпълнение на основание чл.417, т.9 ГПК, срещу която ответникът – длъжник е направил възражение, че не дължи сумата по записа на заповед, тъй като между страните не съществуват правоотношения извън тези по трудов договор от 4.05.2011г. В хода на съдебното производство ответникът е оспорил автентичността на записа на заповед. Графологичната експертиза е доказала, че подписа върху записа на заповед е положен от М.. Хасковският районен съд е уважил предявения иск. Решението е отменено като неправилно от окръжния съд – [населено място], а искът по чл.422 ГПК отхвърлен като неоснователен. Както първоинстанционния съд, така и въззивтният съд е приел, че записа на заповед от 5.05.2011г. за сумата от 12 500 лв. е редовен от външна страна менителничен документ. За да отхвърли предявения иск обаче въззивният съд се е позовал на изявление на процесуалния представител на ищеца в първото по делото съдебно заседание, че взаимоотношенията между страните са за дълг и не е свързано с установеното трудово правоотношение. При разпределение на доказателствената тежест между страните в исковото производство съдът е приел, че с оглед на това твърдение, ищецът не е доказал основанието на твърдяното каузално правоотношение, както и съществуване на вземането.
По предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
С нормата на чл.288 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК се ограничава достъпът до касационно обжалване. Преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, Върховният касационен съд следва да се произнесе дали са налице изчерпателно изброени от законодателя общо и допълнителни основания. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.
В случая касаторът формулира материалноправни и процесуалноправни въпроси – винаги ли записа на заповед се издава за конкретни отношения и при възникнал спор за дължимост на сумата по записа на заповед кой носи доказателствената тежест да докаже дължимост, респ. недължимост на сумата. Първият въпрос е поставен общотеоретично и не е съобразен с фактическите и правни изводи на съда, че вземането на ищеца по записа на заповед произтича от дълг, т.е. има твърдение за каузално правоотношение за сумата по записа на заповед. Поради това не изпълнява общото основание по чл.280, ал.1 ГПК въпросът да е обусловил решаващият извод на съда за изхода на спора.
Въпросът за разпределение на доказателствената тежест в исковото производство за вземане по запис на заповед, е значим за изхода на делото въпрос, поради което обосновава основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. С оглед на приетата фактическата обстановка за съществуването на каузално правоотношение, решението на въззивният съд не е в противоречие с представената съдебна практика по чл.290 ГПК – решение №378 от 30.11.2011г. по гр.д. № 314/2011г. на ВКС, ГК при разпределение на доказателствената тежест между страните – ищецът – поемател на записа на заповед да докаже основанието и съществуване на вземането, а ответникът да докаже абсолютните си и лични възражения срещу менителничния документ, вкл. че е погасено. По процесуалноправния въпрос за разпределение на доказателствената тежест в исковото производство, когато има твърдения за наличие на каузално правоотношение наред с менителничното, Върховният касационен съд се е произнесъл и с други решения по чл.290 ГПК – №31 от 5.05.2012г., по т.дело № 55/2011г. на ВКС, ТК; решение №102 по т.дело № 672/2010г. на ВКС, ТК; решение № 149 от 5.11.2010г. по т.дело № 49/2010г. на ВКС, ТК и др. Изложеното дава основание на Върховният касационен съд да приеме, че не е налице и допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос доколкото въззивното решение не е в противоречие със задължителната практика.
С оглед на изхода на касационното обжалване ответникът има право да доказаните разноски в размер на 200 лв.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на решението на Хасковския окръжен съд по чл.280, ал.1, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №232/18.10.2012г., постановено по в.гр.дело №561/2012г. на Хасковския окръжен съд, първи въззивен граждански състав.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на М. В. М. от [населено място], ЕГН [ЕГН] разноски 200 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: