1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 542
[населено място], 29.06.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №1037/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] – Варна чрез адв. В. С. ВАК срещу решение №128 от 10.06.2011г., постановено по в.т. дело №177/2011г. на Варненския апелативен съд – търговско отделение, с което е отменено решението на Варненския окръжен съд № 654/17.12.2010г. по т.д. № 376/2010г. и е постановено решение с което е отхвърлен искът по чл.92 ЗЗД на касатора [фирма] срещу [фирма] за сумата от 29 337.45 лв., представляваща уговорена неустойка в договор от 4.11.2006г. като неоснователен. Искането е за отмяна на решението като незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът се позовава на критериите за селекция на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: след като липсва възражение в първата инстанция и във въззивната жалба спирано ли е строителството след изтичане на уговорения срок, следвало ли е този факт да бъде доказван и изследван и има ли предмет делото, респ. допустимо ли е решението на втората инстанция.
Становището на [фирма] в писмен отговор е счита, че поставения от касатора правен въпрос не е обусловил изхода на делото и на доказване подлежат всички факти изложени от ищеца в исковата молба, поради което не е налице основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, както и допълнителните предпоставки –т.1 и т.3. Направено е искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно въззивно решение на апелативен съд.
Въпреки процесулната допустимост на касационната жалба, настоящият състав на ВКС, ТК намира, че не са налице визираните от касатора предпоставки на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Съдът е сезиран с иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на договорна неустойка, предвидена в чл.25 на договор за строителство на жилищна сграда от 4.11.2006г. с инвеститор [фирма] и изпълнител [фирма]. Неустойката е уговорена за неизпълнение на задължения на инвеститора – при спиране на строителството по негова вина на тяло А след 24 месеца от започване на строителството и след евентуалното удължаване на същия срок, инвеститорът дължи на изпълнителя неустойка за загуби и пропуснати ползи и обезщетение в размер на 15 000 евро. Ищецът е твърдял в исковата молба, че по вина на инвеститора е спряно строителството след изтичането на 24 месеца от неговото започване, условие за възникване на правото на неустойка по чл.25 от договора. Варненският окръжен съд е уважил иска след като е приел за доказано условието на чл.25 от договора за дължимост на неустойката – спиране на строителството с акт от 15.12.2008г след изтичането на 24 месеца от започване на строителството. С въззивното решение Варненския апелативен съд е отхвърлил иска като неоснователен. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, след преценка на доказателствата по делото и след тълкуване на клаузите на договора, вкл. и на чл.25, че в договора страните са предвидили възможност за изменение на предварителния одобрен проект за изграждането на сградата, за възлагането на допълнителни строителни работи на изпълнителя от инвеститора срещу одобрени проекти и подписването на анекс за заплащане и удължаване на срока на строителството. Съдът е тълкувал чл.25 от договора и е приел, че неустойката се дължи при настъпването на две кумулативни дадености: изтичането на 24 месечния срок по основния договор за извършване на СМР и изтичането на евентуално удължен срок. Варненският апелативен съд е счел, че по делото не са представени доказателства от ищеца за спиране на строителството след удължаване на срока с анекса от 20.01.2009г. до 31.04.2009г., поради което не е налице изискуемост на вземането за неустойка.
Поставеният от касатора процесуален въпрос представлява довод за неправилност, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение, касационни основания за отмяна на неправилно решение по чл.281, т.3, пр. второ и трето ГПК. Несъгласието на касатора за изхода на делото произтича от различното тълкуване на чл.25 от договора – страната счита, че потестативното право на обезщетение за неизпълнен договор възниква при спиране на строителството по вина на инвеститора след изтичане на 24 – месеца за приключване на строителството, а според съда – освен изтеклия срок от 24 м. следва да се вземе предвид и удължения от страните срок в подписания между тях анекс – 31.04.2010г. В хода на процеса ответникът по делото, вкл. и в писмения си отговор на исковата молба е възразил да са настъпили обстоятелствата предвидени в чл.25 от договора, само в който случай изправната страна има право на неустойка. Тълкуването на договорите и преценката на доказателствата по делото е част от правораздавателната дейност на съда по същество/ чл.235 , ал.2 ГПК/, а правилността й може да бъде проверявана след допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Предметът на спора е очертан от ищеца в исковата молба с изложените от него фактически твърдения, по които съдът се е произнесъл, поради което се явява неоснователно твърдението за евентуална недопустимост на въззивното решение. Независимо, че поставеният от касатора въпрос не е обуславящ изхода на делото, не е налице и предпоставката на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото в решение №723 по т.дело № 433/2007г. и решение №638 по т.дело № 302/2008г. състави на ВКС, ТК са се произнесли за доказателствената сила на заповедната книга и актовете обр.19 и значението им за приемане на СМР, т.е. отнасят се до факти и правни хипотези, различни от конкретното дело и от поставения от касатора процесуален въпрос. Решенията нямат задължителен за съдилищата характер съгласно даденото в т.2 на ТР №1/2010г. тълкуване на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което не е доказана специфичната предпоставка – противоречие с практиката на ВКС.
Позоваването само на закона – чл.280, ал.1, т.3 ГПК без да са изложени аргументи, съобразно даденото в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС тълкуване на закона, също не обосновава извод за допустимост на касационното обжалване.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
На ответника не се присъждат разноски защото не е доказано да са направени, само в който случай се дължат, съгласно императивното правило на чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното ВКС, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на №128 от 10.06.2011г., постановено по в.т.дело №177/2011г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: