О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
София, 28.01.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 605 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Д. П. срещу решение № 95/17.04.2012 г. по в.т.д. № 554/2011 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/ в частта, с която е отменено първоинстанционното решение досежно определената начална дата на неплатежоспособност и е определена нова начална дата на неплатежоспособността – 15.10.2010 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по жалбата – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Варненски окръжен съд /В./ е постъпила молба от [фирма] за откриване производство по несъстоятелност на дружеството. Първоинстанционният съд е
уважил молбата на търговеца като е открил производство по несъстоятелност и е определил начална дата на неплатежоспособност – 31.12.2010 г. По въззивна жалба на [фирма] – кредитор по договор за ипотечен кредит, чието вземане е обезпечено с договорна ипотека, учредена преди датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност /чл.613а ал.2 ТЗ/, първоинстанционното решение е изменено като е определена нова начална дата на неплатежоспособност – 15.10.2010 г. и е потвърдено решението на В. в останалата му част. Изследвайки цялото финансово състояние на [фирма], изслушаните заключения на вещи лица и събраните писмени доказателства във връзка със задълженията на [фирма] и извършени плащания по тях, ВАС е приел, че основната причина за настъпилата неплатежоспособност на дружеството към момента на подаването на молбата за откриване производство по несъстоятелност е предсрочната изискуемост на кредитно правоотношение, по което дружеството е солидарен съдлъжник като задължението му е определено по правилата на чл.122 ал.1 ЗЗД и възлиза на сумите по издаден изпълнителен лист на 15.10.2010 г. към който момент дружеството има вече просрочени задължения и не е можело да ги погаси за сметка на краткотрайните си активи. Именно тази дата /15.10.2010 г./ е обявена за начална дата на неплатежоспособност след изложени подробни съображения във връзка с финансовото състояние на дружеството и невъзможността му да погаси предсрочно изискуемите вземания по просрочените задължения във връзка с кредита, по който дружеството е съдлъжник.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, свързани с определяне началната дата на неплатежоспособност:
1. Кой е определящият критерий за началната дата на неплатежоспособност, подлежащ на установяване в хода на процеса?
2. При наличие на достатъчно доказателства за неплатежоспособност, кой е най-ранният възможен момент, който съдът може да посочи като начална дата на неплатежоспособността?
3. При установено по делото състояние на неплатежоспособност към по-ранна дата и плащане само на част от задълженията към отделни кредитори, може ли съдът да определи, че към по-ранната дата затрудненията имат временен характер?
Касаторът твърди, че разрешението на тези въпроси е постановено от ВАС в противоречие с приложена практика на ВКС, включително такава по реда на чл.290 ГПК /р. № 115/2010 г. по т.д. № 169/2010 г., р. № 147/2004 г. по т.д. № 1762/2003 г./, както и две решения на ВАС, без доказателства да са влезли в сила.
Така поставените въпроси са във връзка с изхода на спора, но няма противоречие в разрешаването им от ВАС с приложената съдебна практика. ВАС изрично е посочил, че началната дата следва да се определи според приетото от съда материално правно основание за откриване на производство по несъстоятелност и съставлява най-ранната дата, от която длъжникът е станал неплатежоспособен според дефинициите на чл.608 ТЗ. ВАС изрично е посочил, че към този момент следва да са налице и всички признаци, които характеризират неплатежоспособността по чл.608 ТЗ. Изследвайки задълженията на длъжника в периода 2005-2008 г. и след това, осчетоводяването им, плащането им, възможността за погасяване, ВАС обосновано е посочил като основна причина за настъпилата невъзможност за плащане на предсрочна изискуемост на кредитно правоотношение на [фирма], по което дружеството е солидарен съдлъжник и е определил началната дата на неплатежоспособност във връзка с датата на издадения изпълнителен лист по това задължение, което към този момент дружеството не е било в състояние да плати. Доколкото ВАС е преценил неплатежоспособността на търговеца като обективно състояние, спиране на плащания, невъзможността му да изпълни задълженията си по търговска сделка и в тази връзка е определил началната дата на неплатежоспособност /р. № 115/2010 г. на ВКС и р. № 147/2004 г. на ВКС/ приетото е в съответствие с приложената съдебна практика, а не в противоречие с нея както поддържа касаторът. Касае се за конкретни доказателства във връзка с финансовото състояние на търговското дружество – молител и тяхната конкретна преценка с оглед изискванията на закона за установяване наличие или липса на неплатежоспособност и определяне в тази връзка начална дата на тази неплатежоспособност. Такова обсъждане и преценка на доказателствата за тези факти са извършени от ВАС, което е в съответствие с изискванията на закона и приложената съдебна практика, поради което няма основание да се приеме, че е налице основание за допускане на касационното му обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВАС.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, независимо от изхода на спора, тъй като такива не са поискани, нито има доказателства да са сторени разноски от тази страна пред ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 95/17.04.2012 г. по в.т.д. № 554/2011 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е отменено първоинстанционното решение досежно определената начална дата на неплатежоспособност и е определена нова начална дата на неплатежоспособността – 15.10.2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.