Върховен касационен съд Стр. 4
Върховен касационен съд Стр
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
836
София, 08.11.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1423 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат М. В., срещу решение № VІ-141/12.12.2012 г. на Бургаски окръжен съд /БОС/ по гр.д. № 1987/2012 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване визира разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – З. В. П оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Бургаски районен съд /БРС/ е предявен иск от [фирма] срещу З. В. Проданова по чл.274 ал.1 т.1 КЗ за сумата 11000 лв. със законна лихва, представляваща частичен иск от общо 60963 лв. – изплатено от застрахователя застрахователно обезщетение на увредено лице – [фирма] по застраховка „Гражданска отговорност” за нанесени от ответника щети по посочено МПС при ПТП на 27.07.2008 г., след което ответницата напуснала местопроизшествието. БРС е отхвърлил иска, а БОС е потвърдил решението му. БОС е приел, че на 27.07.2008 г. при ПТП са били причинени щети по лек автомобил „Тойота”, собственост на [фирма]. В това ПТП ответницата З. П е била пряк участник и е нарушила правилата за движение по пътищата, с което е причинила същото. Управляваното от нея МПС е било застраховано по риска „Гражданска отговорност” при ищцовото дружество. Относно процесното ПТП и вината на ответницата е постановена влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 2625/2009 г. на БРС, потвърдена от БОС. В актовете на наказателния съд е прието, че ответницата виновно е нарушила правилата за движение – чл.21 ал.1, чл.23 ал. 1, чл.25 ал.1 ЗДвП, причинила ПТП и след деянието избягала от местопроизшествието. БОС е приел, че напускането на местопроизшествието от Проданова е обстоятелство, което е основание за налагане на по-тежко наказание по квалифициран състав – чл.343 ал.3 НК, но това не означава автоматично приравняване на виновно отклонение за проверка за алкохол, което е основание за реализиране на регресна отговорност спрямо застрахователя по чл.274 ал.1 т.1 предл. последно КЗ. Само при наличие на данни за предприети мерки за извършване на проверка за алкохол на участник в ПТП, от която той виновно се е отклонил, би могло да се приеме, че е налице основание по чл.274 ал.1 т.1 КЗ и в този смисъл е постановената съдебна практика на ВКС, цитирана от БОС. Според БОС тежестта на доказване виновното поведение на П по отклоняване от проверка за алкохол е указана на ищеца изрично в доклада по делото и при липса на ангажирани доказателства за установяване на това поведение, БОС е приел, че това виновно поведение не се е състояло. Отделно от това БОС е посочил, че след издирване на ответницата – няколко часа след процесното ПТП е съставен протокол, приложен в досъдебното производство, в който няма данни да са били предприети мерки за извършване на проверка за алкохол или за отклонение от такава проверка с действия на П.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът сочи следните въпроси по чл.280 ал.1 ГПК, за чието разрешение от БОС визира допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК: 1. Има ли право на регресен иск ищецът, когато напускането на местопроизшествието е установено с влязла в сила присъда и не е презумпция. 2. Следва ли отново да се установява виновно отклонение на причинителя на ПТП от проверка за алкохол в случаите, когато има влязла в сила присъда на наказателния съд, който е разгледал с нея гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца. 3. Кой носи тежестта на доказване на факта, че застрахованият виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог в случаите, когато има влязла в сила присъда на наказателния съд, с която признава вината на застрахования за настъпване на ПТП и за обстоятелството, че е избягал от местопроизшествието.
Така поставените въпроси в цялост са некоректно зададени с оглед установената и приета фактическа обстановка, приложената присъда, постановена на посочените в нея правни основания, по воденото наказателно производство срещу ответницата и основанието на предявения иск в настоящото производство – чл.274 ал.1 т.1 КЗ. С тези въпроси касаторът обосновава своята теза, че напускането на местопроизшествието при процесното ПТП от П, което е безспорно установено и е обосновало приложение на квалифицирания състав /чл.343 ал.1 НК/ установява и виновно отклонение на П от проверка за алкохол – предпоставка за уважаване на регресен иск по чл.274 ал.1 т.1 КЗ. Касае се за две обстоятелства, представляващи различни основания: за приложения квалифициран състав в наказателното производство /чл.343 ал.1 НК/ – деецът е избягал от местопроизшествието и за уважаване на регресен иск по чл.274 ал.1 т.1 КЗ – отказ или виновно отклонение от проверка за алкохол. Припокриването на тези обстоятелства и последиците им в така поставените въпроси не намира опора в закона, нито в квалификацията на приложената присъда по воденото наказателно дело срещу ответницата. В този смисъл така формулираните въпроси в цялост са неотносими към установената и приета фактическа и правна обстановка на спора. Следва да се посочи, че макар и некоректно формулирани, въпросите имат връзка със спора, но не е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с разрешението им. Както е посочил БОС, категорична е практиката на ВКС, обективирана в постановени решения по реда на чл.290 ГПК /р. № 183/22.11.2010 г. по т.д. № 30/2010 г. на ІІ т.о. и р. № 16/02.02.2011 г. по т.д. № 374/2010 г. на ІІ т.о./, че само факта на напускане на ПТП не може да се квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка за алкохол, каквото поведение и вина на застрахования подлежи на доказване от ищеца по регресния иск. Само при наличие на данни за предприети мерки за извършване на проверка за алкохол на участник в ПТП, от която той виновно се е отклонил би могло да се приеме, че е налице основание по чл.274 ал.1 т.1 предл. последно КЗ за регресна отговорност. Доколкото в случая такива данни по настоящото дело няма, в съответствие с цитираната по-горе задължителна практика на ВКС /т.2 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/ БОС е приел, че не са налице предпоставките на чл.274 ал.1 т.1 предл. последно КЗ за уважаване на предявения регресен иск. Касаторът не мотивира основания, налагащи ново тълкуване на цитираните разпоредби на КЗ и изоставяне на старо такова, поради което не е налице някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на БОС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника направените и поискани разноски в настоящото производство в размер на 400 лв. адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ-141/12.12.2012 г. на Бургаски окръжен съд по гр.д. № 1987/2012 г.
ОСЪЖДА [фирма] с адрес на призоваване [населено място], [улица], адвокат М. В. да заплати на З. В. П от [населено място], [улица] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 400лв. /четиристотин лева/ адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.