О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 290
София, 26.04.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седми април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 878 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – Видин чрез адвокат В. Б. срещу решение № 18/13.07.2010 г. на Видински окръжен съд /ВОС/ по гр.д. № 292/2010 г., с което е потвърдено отхвърлително решение на Видински районен съд /ВРС/ по иск на касатора срещу [община] по чл.79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата 20014.28 лв. – индексация по сключени договори между страните за озеленяване със законната лихва от завеждане на иска до плащането.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – противоречива съдебна практика – чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Ответникът по жалбата – [община] не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред ВРС е предявен иск от [фирма] срещу [община] за сумата 20014.28 лв – индексация по сключени договори между страните за озеленяване със законната лихва от завеждане на иска до плащането. В договорите има клауза за индексиране на уговореното възнаграждение с оглед индекса на инфлацията за предходната година. ВРС е отхвърлил иска, а ВОС е оставил в сила решението му. ВОС е приел, че сключените между страните договори са по ЗОП – ДВ брой 56/22.06.1999 г. и клаузата за индексация е нищожна като противоречаща на чл.8 ал.2 ЗОП /отм./ връзка чл.2 ЗОП /отм./.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът не формулира конкретен въпрос, излага доводи за неправилност на обжалваното решение във връзка с тълкуване на сключените договори между страните, недопустимо прилагане на служебното начало при преценка на клаузи от тези договори и при противоречие със съдебна практика по сходни казуси. Доколкото не е формулиран конкретен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, настоящият състав на ВКС не приема изложените доводи на касатора за неправилност на обжалваното решение за такъв въпрос. Доводите за неправилност могат да се обсъждат след допускане на касация и са основание по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, а не са основание по чл.280 ал.1 ГПК. Законодателят разграничава двата вида основания и последователността за произнасяне по тях. Няма основание за проверка допустимостта на обжалваното решение с оглед доводите за недопустимо служебно тълкуване и преценка от ВОС на клаузи от сключените между страните договори, тъй като в случая има и възражение от ответника за нищожност на клаузата от договорите за индексация на възнаграждението още пред първата инстанция /ВРС/. Независимо от изложеното, следва да се посочи, че не е налице и допълнителен критерий за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Приложените от касатора решения на районен и окръжен съд са без доказателства да са влезли в сила, а само противоречие на обжалваното решение с влязло в сила решение на първоинстанционен или въззивен съд е основание за наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК /т.3 от ТР № 1 на ОСГК и ТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВОС.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, независимо от изхода на спора, тъй като няма искане за това, нито доказателства да са сторени такива.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 18/ 13.07.2010 г. на Видински окръжен съд по гр.д. № 292/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.