О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 650
гр.София, 07.10.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. № 544/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на “НК – Б.” ООД срещу решение №967/1.06.2009г., постановено по в.гр.дело № 2808/2008г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени изцяло обективно и субективно съединените исковете на дружеството срещу А. И. Н. и Х. Г. Г. по чл.79 и чл.92 ЗЗД. С обжалваното решение е отменено решението от 3.07.2008г. по гр.дело № 3880/2007г. на Пловдивския районен съд, в частта, с която са били уважени исковете на касатора срещу А. Н. в размер на 676.63 лв. за дължима комисионна по договор за продажба и за сумата от 1955.83 лв. договорна неустойка и срещу Х. Г. за сумата от 676.63 лв., представляващи незаплатена комисионна по договор за продажба и за сумата от 979.42 лв. договорна неустойка и искове са отхвърлени като неоснователни за посочените суми. С решението си Районния съд е отхвърлил исковете на дружеството-касатор по чл.79 ЗЗД срещу двете физически лица за разликата до претендираните размери съответно за Н. до 3099.33лв. и за Г. за разликата до 3129.33 лв. С решение № 409 от 24.03.2010г. въззивният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка, като е оставил в сила решението от 3.07.2008г. по гр.дело №3880/2007г. на Пловдивския районен съд в отхвърлителната му част.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение и при пороци обективиращи приложението на всички касационните отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК. Искането на касатора е за уважаване на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.
В изложението, депозирано съгласно изискването на чл.284, ал.1, т.3 ГПК касаторът се позовава на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Поддържа се, че обжалваното решение противоречи на задължителна за съдилищата практика на ВКС и на отделни решения на ВКС и В. по приложението на чл.136, чл.188, чл.189 ГПК отм., на чл.20а ЗЗД. Според касатора съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, игнорирал е по-голяма част от доказателствения материал, не са обсъдени свидетелските показания, като по отношение на една част от тях е трябвало да се приложи чл.136 ГПК отм., мотивите противоречат на писмените доказателства и на отделни клаузи на договора. Критерият за селекция по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е обоснован с твърдението, че ако остане в сила решението в този му вид, ще се създаде прецедент за неточно приложение на закона, както от въззивния съд така и от други съдилища.
Ответниците по касация А. И. Н. и Х. Г. Г., чрез адв. С. П. в писмен отговор изразяват становище за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски по 400лв. за всеки от ответниците, надлежно документирани с договори за правна защита и съдействие.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна във въззивното производство, срещу подлежат на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК , а с оглед на изложението на касатора и данните по делото, настоящият състав на ВКС приема следното:
Пловдивският окръжен съд е разгледал обективно съединени искове по чл.79, ал.2 и чл.92 ЗЗД за заплащане на уговорено в договори от 4.04.2005г., сключен с отв. Г. и от 13.10.2006г., сключен с отв. Н. за заплащане на възнаграждение за осъществена посредническа дейност и подготовка на документи за продажба на недв. имот, както и на неустойка за поето от всяко от страните задължение продажбата на имота да се осъществи чрез агенцията за недв. имоти. За да отхвърли исковете като неоснователни срещу всяка една от страните по двата договора, въззивният съд е приел, че двамата ответници / Г. като купувач, а Н. като продавач на два магазина/ сами са се свързали помежду си и са започнали преговори за продажбата на имота, агенцията не е изпълнила задължението си за подготовка и изповядване на сделката пред нотариус, само в който случай може да получи уговореното възнаграждение от 2%. Като допълнителен аргумент е посочен факта, че към датата на изповядване на продажбата между двамата ответници, договорът между ищеца и отв. Н. е прекратил действието си, поради изтичане на уговорения в него срок. Съдът е приел, че поради акцесорния характер на договорната неустойка, тя не се дължи, след като ищецът няма право на претендираното възнаграждение.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и /или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд въпрос от материалното и процесуално право, обусловил решаващият му извод за основателност на предявения иск. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
В случая касаторът не е посочил и аргументирал с доводи съществения правен въпрос, специфичен за конкретното дело. В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК са изложени съображения за неправилност на решението, поради допуснато от съда нарушение на процесуални норми по оценка на доказателствата по делото/ чл.188 ГПКотм/, и за необоснованост, поради опорочени фактическите констатации на съда. Поставеният процесуален въпрос се разглежда в контекста на установената по делото фактическа обстановка и се свежда само до оценъчната дейност на съда по доказателствата по делото. На практика изложението преповтаря развитите в касационната жалба доводи за неправилност на решението поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ето защо твърдяната неправилност на въззивното решение не аргументира наличие на основанията за допускане до касационно обжалване, защото тя се обективира в необоснованост на въззивното решение и постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила/ чл.281, т. 3 пр. второ и трето ГПК/. С оглед на разграничението на основанията за достъп до касация от тези за отмяна на неправилно решение при действието на ГПК , в сила от 1.03.2008г., посочените от касатора решения на ВКС не могат да обосноват различен извод, тъй като са постановени при действието на отм. ГПК, когато допуснатото от съда съществено нарушение на процесуалните правила беше основание за отмяна на въззивното решение като неправилно / чл.218б, ал.1, б”в” ГПК отм., аналогично касационно основание за отмяна на неправилно решение по чл.281, т.3 ГПК. Въззивното решение не противоречи на ТР №1 от 4.01.2001г. на ОСГК на ВКС по т.гр. д. №1/2000г. тъй като въззивният съд е направил самостоятелна преценка на доказателствата по делото и е изложил свои фактически и правни изводи по съществото на спора.
Неоснователно е поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това основание би било налице, когато се касае за приложение на законова разпоредба, която е неясна и се налага да бъде тълкувана и по която липсва съдебна практика, или когато, макар и непротиворечива, определена съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и като такава следва да бъде изоставена. Във всички случаи обаче касаторът трябва да аргументира становището си защо счита, че поставените от него въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Твърдението, че “решението може да създаде прецедент за неточно прилагане на закона и от други съдилища” не е достатъчно, за да се счете, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото не е обоснована конкретно връзката между даденото от съда разрешение на поставените въпроси и приложението на правните норми.
В заключение не са налице основанията на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
На ответниците ще следва да се присъди документираният разход за одвакатско възнаграждение с оглед на изхода от настоящото производство.
С оглед на изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №967 от 1.06.2009г., постановено по в.гр.дело № 2808/2008 г. на Окръжен съд, гр.Пловдив, Х. съдебен състав.
ОСЪЖДА “НК – Б.” ООД – Пловдив да заплати на А. И. Н. и Х. Г. Г. и двамата от гр.Пловдив разноски по 400 лв. на всеки един по отделно.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСАДЕТАЛ:
ЧЛЕНОВЕ: