О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
София,22.03.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 708 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по две касационни жалби: на И. К. И., Х. Т. А., И. Х. Т. и Т. Х. Т., всичките чрез адвокат А. М. и втора касационна жалба само от Х. Т. А. пак чрез адвокат А. М. срещу решение № 122/13.01.2011 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 649/2010 г.
В касационните жалби касаторите поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване развиват съображения по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 в двете жалби и чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК, само във втората жалба.
Ответникът по жалбите – ЗК [фирма] оспорва касационните жалби по съображения в писмени отговори.
[фирма] не взима становище по касационната жалба.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Следва да се допусне касационно обжалване, поради следните съображения:
Пред Видински окръжен съд /В./ са предявени искове от И. К. И., Х. Т. А., И. Х. Т. и Т. Х. Т. срещу ЗК [фирма] по чл.80 ЗЗ /отм./ за обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от загиналата при ПТП Т. А. – съответно дъщеря, съпруга и майка на ищците.
При условията на евентуалност искове от същите страни са предявени и срещу [фирма] на основание чл.42 от ЗАв.П вр. с чл.45 и сл. ЗЗД.
Ищците твърдят, че тяхната наследодателка е пътувала на 30.11.2004 г. в автобус на втория ответник, застрахован по риска „гражданска отговорност” при първия ответник по междуградска линия София – В.. В района на [населено място], след спукване на предна гума, автобусът самокатастрофирал. При преобръщането е загинала пътничката в автобуса Т. А.. Водачът, управлявал процесния автобус е оправдан от наказателния съд – видно от приложените решения на Монтански окръжен съд, САС и ВКС, в които е прието, че водачът не е имал възможност да установи, че управлява технически неизправно превозно средство – с вулканизирана предна гума, която се е спукала на мястото на вулканизацията и е причинила самокатастрофата на автобуса.
Исковете са частично уважени от В. срещу застрахователя и са отхвърлени срещу втория ответник като погасени по давност. По жалби на ищците само по отношение на отхвърлената част на исковете им срещу първия ответник и на този ответник – ЗК [фирма], но в уважената част на исковете срещу него, САС е отменил решението на В. в уважителната му част по исковете срещу застрахователя и е отхвърлил същите. САС е приел, че доколкото не е установена вина на управляващия автобуса водач, оправдан от наказателния съд, липсва основание за ангажиране на гаранционно обезпечителната отговорност на застрахователя, поради което исковете срещу него следва да се отхвърлят. САС е приел още, че застрахователят не носи гаранционна отговорност за деликтно поведение на длъжностно лице при собственика във връзка с неизправната предна гума, причинила вредоносния резултат, тъй като не е сезиран с иск по чл.49 ЗЗД, за да обсъжда доводи във връзка с това чия е отговорността измежду други длъжностни лица на собственика на автобуса, различни от водача на автобуса, осъществили подмяната на гумата с вулканизирана такава.
САС е отбелязъл в мотивите си, че В. неправилно е отхвърлил исковете срещу втория ответник, предявени в условия на евентуалност и при уважаване на исковете срещу първия ответник. Тази неправилност само е констатирана от САС, доколкото в тази част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторите в двете касационни жалби – в изложенията и допълненията към тях, излагат въпроси по чл.280 ал.1 ГПК, които са идентични или се различават с малки корекции и съображения за допълнителен критерий за селекция. От така формулираните въпроси, обуславящ като разрешение е въпросът по т.1, идентичен в изложенията и към двете жалби, а именно: Отговаря ли застрахователят за поведението на собственика на застрахованата вещ – застрахованото МПС, респ. включва ли разпоредбата на чл.80 ЗЗ /отм./ в обхвата на отговорността на застрахователя и поведението на застрахования собственик, довело до настъпване на застрахователното събитие? Така формулираният въпрос е обусловил изхода на спора и разрешението по него е в противоречие с приложената съдебна практика и конкретно в р. № 522/20.10.2008 г. на ВКС по т.д. № 274/2008 г. /погрешно посочено в изложенията към касационните жалби като № 622/, постановено по реда на ГПК – отменен. В това решение е прието, че със застрахователна защита се ползват както собствениците, така и несобствениците на МПС, независимо дали го управляват непосредствено. В настоящото решение САС е приел, че поведението на собственика, ако е довело до деликт, може да се обсъжда при иск по чл.49 ЗЗД, а не по иск срещу застрахователя, чиято отговорност не включва в обхвата си поведението на застрахования собственик. С оглед на това противоречие и на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК следва да се допусне касационно обжалване по този въпрос на обжалваното решение на САС.
По останалите въпроси, формулирани в двете касационни жалби не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като „въпросите” по същество са доводи за неправилност, които могат да се обсъждат след допускане на касационно обжалване, но не формулират въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, обусловил изхода на спора при така предявените искове на така предявеното основание. По така формулираните „въпроси” липсва и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че следва да се допуска касационно обжалване на решението на САС по посочения по-горе въпрос.
На касаторите И. К. И. и И. Х. Т. следва да се укаже да внесат и представят документи за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 611.50 лв. за И. И. и 605.82 лв. за И. Т., определена по чл.18 ал.2 т.2 от ТДТСС по ГПК. Другите двама касатори – Х. Т. А. и Т. Х. Т. са освободени от внасяне на държавна такса при условията на чл.83 ал.2 ГПК /определение № 307 на В. по гр.д. № 313/2009 г./.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 122/ 13.01.2011 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 649/2010 г.
УКАЗВА на касаторите И. К. И. и И. Х. Т. да внесат и представят документи за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 611.50 лв. /шестстотин и единадесет лв. и 50 ст./ за И. И. и 605.82 лв. /шестстотин и пет лв. и 82 ст./ за И. Т. в едноседмичен срок, считано от съобщенията до тях.
След представяне на вносните документи делото да се докладва на председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.