О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
София,04.03.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2101 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], приподписана от адвокат Л. Д.,срещу решение № 108/20.12.2012 г. на Бургаски апелативен съд /БАС/ по в.т.д. № 309/2012 г., с което е потвърдено отхвърлително решение на Бургаски окръжен съд /БОС/ по иск на касатора срещу Професионален спортен футболен клуб /П./ [фирма] за сумата 62262.53 лв. – стойност на доставени стоки по посочени фактури.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – П. [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
Постъпила е и частна жалба от П. [фирма] срещу определение № 58/22.02.2013 г. на БАС, с което е оставено без уважение искането на същата страна за изменение на решение № 108/20.12.2012 г. на БАС по в.т.д. № 309/2012 г. в частта за разноските. Неправилно, според П. „Ч. Б.” , БАС е приел, че при преценката си за размера на адвокатското възнаграждение и направено възражение за прекомерност /чл.78 ал.5 ГПК/ не е обвързан с правилото на §2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Противната страна по частната жалба [фирма] счита, че определението на БАС е правилно и съобразено със съдебната практика, поради което моли да се остави без уважение частната жалба по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба на [фирма] и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред БОС е предявен иск от [фирма] срещу П. [фирма] за сумата 62262.53 лв. – стойност на доставени стоки по посочени фактури. Искът е отхвърлен изцяло от БОС, чието решение е потвърдено от БАС. БАС е изложил подробни съображения във връзка с неоснователността на предявения иск при подробно обсъждане на събраните по делото доказателства. БАС е приел, че между страните е налице общ договор за доставка на спортни стоки с марка „Пума” от 01.07.2009 г., представляващ марков договор за три спортни сезона. Претенцията в исковата молба касае 18 броя фактури за периода 30.06.2010 г. до 24.03.2011 г. Обсъждайки представените по делото фактури и заключението на тройна съдебно-счетоводна експертиза, БАС е приел, че процесните фактури не са придружени с документи за доставка на стоки към тях, приложените към някои не удостоверяват приемане и предаване на стоката, нито имат съдържание на документ. Вещите лице са категорични, че няма придружаващи документи, индивидуализиращи стоката и удостоверяващи нейното доставяне на купувача, при ищеца липсват дневници за продажба по ЗДДС, тъй като не са водени на хартиен носител. Констатирано е осчетоводяване на фактури, но без документи, удостоверяващи доставката, при което е направен извод от вещите лица, възприет от БАС, че липсва възможност от така воденото счетоводство да се установи индивидуализирането на стоките и съответно тяхната продажба по количество и артикули. БАС е обсъдил и данните във връзка с договорените оферти за сезон 2009 г., за изпратени от [фирма] и върнати от получателя П. [фирма] като недоговорени стоки, при което и с оглед така воденото счетоводство и представени фактури без придружителни документи, е приел, че по тях не може да се установи какви стоки реално са получени и осчетоводени при ответника, за които той дължи плащане на ищеца.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът формулира следния въпрос в изложението си, за разрешението на който твърди допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК: „Осчетоводяването на фактурите и включването им в дневниците за покупки по ЗДДС, както и упражняването на право на приспадане на данъчен кредит по същите, представлява ли признание на задължението за плащане на цените на тези доставки и доказва ли неговото съществуване?” Въпросът е относим към изхода на спора, но с оглед изложените от БАС мотиви за неоснователност на иска, не е налице противоречие в разрешението му между въззивното решение и приложената от самия касатор практика, обективирана в решения, постановени по чл.290 ГПК. Вярно е, че в решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК – р. № 166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на ІІ ТО на ВКС и цитираните в него р. № 96/26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 г. на І ТО на ВКС, р. № 46/27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ІІ ТО на ВКС, р. № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ІІ ТО на ВКС се посочва като изискване да се приеме, че фактурите отразяват определено правоотношение и признаване на задължение по тях с осчетоводяването им и теглене на данъчен кредит, само ако във фактурата фигурира описание на стоката като артикул и стойност, начин на плащане и т.н. В този смисъл е и приложеното с касационната жалба решение № 23/07.02.2011 г. на ІІТО на ВКС. Различният резултат по това решение и обжалваното въззивно решение е в различните данни, съдържащи се в приложените фактури и начина на водено счетоводство. Както се посочи по-горе, в настоящия случай БАС е констатирал нередовно водено счетоводство при ищеца, фактури, които не съдържат описание на стоката, стойност и начин на плащане, при което тези фактури и доказателствата за теглен данъчен кредит не дават основание да се приеме съществуване на определено задължение по продажни отношения в определен размер. В този смисъл решението на БАС е в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК и представляваща задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на БАС.
По частната жалба на П. [фирма] срещу определение № 58/22.02.2013 г. на БАС, с което е оставено без уважение искането на същата страна за изменение на решение № 108/20.12.2012 г. на същия съд по в.т.д. № 309/2012 г. в частта за разноските. В решение № 108/20.12.2012 г. БАС е присъдил разноски в полза на П. [фирма] в размер на 3000 лв. адвокатски хонорар при направено възражение за прекомерност от другата страна. БАС е приел, че при това възражение възнаграждението се определя от съда, като липсва ограничение в намаляване на същото до трикратния минимален размер. П. [фирма] е поискало изменение на решението на БАС в частта му за разноските по реда на чл.248 и сл. ГПК с оплакване, че присъденото адвокатско възнаграждение не може да бъде намалено под трикратния размер на минималното възнаграждение по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С обжалваното определение № 58/22.02.2013 г. БАС е оставил без уважение молбата на П. [фирма]. Приел е, че в случая са изпълнени предпоставките на чл.78 ал.5 ГПК, в която хипотеза адвокатските възнаграждения се определят от съда, като е неприложимо правилото на §2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения – съдът не е ограничен с намаляване до трикратния минимален размер, а до минималния такъв, според Наредбата. Приетото от БАС е в съответствие с т.3 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвиденият в същата наредба минимален размер. Ето защо определението е правилно и следва да се потвърди
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна по касационната жалба и частен жалбоподател П. [фирма], макар да са поискани такива, поради липса на доказателства да са сторени разноски от тази страна пред ВКС – т.1 от ТР № 6 на ОСГТК на ВКС. В представеното пълномощно на адвокат Г. няма вписана сума на договорено или изплатено възнаграждение, нито са представени други доказателства за плащане.
Мотивиран от горното, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 108/20.12.2012 г. на Бургаски апелативен съд по в.т.д. № 309/2012 г.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 58/22.02.2013 г. на БАС по в.т.д. № 309/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.