1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 412
[населено място], 23.05.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №903/2011г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на А. С. М. от [населено място], чрез адв. К. Н. – САК срещу решение №482/21.03.2011г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр.д.№123/2011 г., в частта, с която е отхвърлен искът за неимуществени вреди за разликата от 25 000лв. до 70 000лв. Касаторът поддържа, че при определянето на обезщетението за неимуществени вреди съдът не е взел предвид всички обстоятелства, които трябва да бъдат съобразени за да бъде спазен принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Като основание за допустимост на касационното обжалване се поддържат допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК-необходимост от уеднаквяване на съдебната практика при присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди, за да няма решения, които да си противоречат едно на друго, което ще допринесе до по-точно прилагане на принципа за справедливост и от там на чл.52 ЗЗД, което от своя страна ще доведе до развитие на правото.
Ответникът по касация дружество [фирма] от [населено място] не взема становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.
Третото лице помагач Г. – София не взема становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
С обжалваното решение е уважен иск по чл. 226, ал.1 КЗ – в полза на пострадалият при ПТП произшествие ищец и касатор А. М. – е присъдено обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. Въззивният съд е завишил размера на обезщетението, определено от първоинстанционния съд от 12 000 лв. на 25 000 лв., като е приел, че не е доказано по несъмнен начин съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат. Счел, е че липсата на правоспособност за управление на мотопед / свидетелство за управление на мотопед/ би имала значение, ако с поведението си ищецът е причинил ПТП, каквито доказателства в случая не са налице. При определяне на размера на обезщетението съдът е отчел относимите за справедливо обезщетяване на пострадалото лице критерии, като видът на телесното увреждане, интензивността и продължителността на търпените болки и страдания, времето за възстановяване, възрастта на пострадалия, липсата на трайни последици за здравословното състояние на пострадалия от причинените травми.
Касаторът е посочил релевантния за крайния изход на делото материалноправен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК за спазване на принципа на справедливост при определяне на размера на обезщетението, но не са налице допълнителните предпоставки на закона по т.3. Решението на съда е съобразено с Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС за обстоятелствата, които трябва да бъде съобразени от съда за спазване на въведения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размера на обезщетение. При определяне на размера на обезщетението съдът е съобразил конкретно претърпените вреди, конкретно търпените болки и страдания от конкретно увреждане, които факти обаче не са предмет на обсъждане във фазата на допустимост на касационното производство. Доколкото законът задължава съда да определи обезщетението при условията на чл.52 ЗЗД, което е и сторено в случая, решаването му е конкретно за всяко конкретно дело. Във фазата на селектиране на касационните жалби на преценка подлежат правните изводи на съда, а не правилността на възприетите по делото факти.
Не е налице посочено от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Позоваването на т.3 не е достатъчно за да бъде допуснато до касационно обжалване въззивното решение в обжалваната му част. Отделно от това не е налице непълнота или неяснота на правната норма – чл.52 ЗЗД, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Доколкото има разлика в размера на обезщетенията за неимуществени вреди, причинени при ПТП, при присъждането им съдилищата се съобразяват с конкретните вреди, времето на протичане на оздравителния процес, степента на възстановяване от причинените травми, възрастта на пострадалия, осакатявания, загрозявания, моралните страдания и др., какъвто е и конкретния случая. Липсва обективен идентитет между причинените на ищеца травми и тези по представените от касатора решения, отнасящи се до присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за увреждания, довели до състояние на будна кома пострадалото лице, като доказателства за противоречиво прилагане на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №482/21.03.2011 г., постановено по д. №123/2011г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, първи състав, в частта, с която е отхвърлен искът на А. С. М. от [населено място] срещу [фирма] от [населено място] за разликата от 25 000 лв. до 70 000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: