3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 633
София, 12.07 , 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 30.05. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №899 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез адвокат Г.Х. , с вх.№ 7281 от 17.07.2012 г. срещу решение №962 от 11.06.2012 г. по т.д.№2504/2011 г. на Софийския апелативен съд, 5 състав, ГК, с което след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение, са уважени предявените от А. /А./ срещу касатора иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.25, ал.3,т.4 ЗППДОбП, отм. за сумата 25 654.42 лв., неизплатената част от цена по сключена на 03.02.1999 г. от касатора, като купувач, и М. , като продавач, приватизационна сделка за продажба на 70% от капитала на [фирма] [населено място], представляващ 17 500 дяла от капитала на дружеството, ведно със законната лихва от 05.10.2010 г., както и обективно съединения иск с правно основание чл.86, ал.1ЗЗД за сумата 12 513 лв., мораторна лихва за забавено плащане по главницата за периода от 27.01.2007 до 05.10.2010 г. Ищецът А. е подържал, че със сключените от ответното дружество на 13.07.2005 г. три броя договори за продажба, преди изтичането на 10 годишния срок за разсрочено плащане, дружеството-купувач е нарушило разпоредбите на чл.25, ал.3, т.4 от ЗППДОбП, съгласно която до окончателното плащане на цената, купувачът не може да прехвърля акции или дялове от приватизираното търговско дружество, без разрешение на продавача. Дружеството е загубило правото си на разсрочено плащане, поради което целият остатък от цената по приватизационния договор е станала изискуема. За да отхвърли така предявените искове, Софийският градски съд е приел, че с разпоредбата на чл.4.3 от сключения приватизационен договор, с която е уговорена забрана за срок от 5 години да не се прехвърля собствеността върху придобитите дружествени дялове, продавачът-М. на земеделието, горите и аграрната реформа, е дал предварително разрешение по смисъла на чл.25, ал.3,т.4 ЗППДОбП, отм. за прехвърляне на дяловете от приватизираното дружество- [фирма] [населено място]. Софийският апелативен съд също е приел, че такова разрешение е налице, но за разлика от Софийския градски съд, е обосновал отпадането на правото на купувача на разсрочено плащане с прехвърлянето на лица извън тези по чл.5, ал.2 от ЗППДОбП, отм. на повече от 1/3 от дяловете на юридическото лице по алинея 3 от същия закон.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като предявеният от А. иск по чл.79, ал.1 ЗЗД е във вр. с чл.25, ал.3,т.4 ЗППДОбП, а не във вр. с чл.25, ал.4 ЗППДОбП. Евентуално подържа неправилност на обжалваното решение, поради противоречие със закона и необоснованост. Навежда доводите, че отпадането на правото на разсрочено плащане по чл.25, ал.4 ЗППДОбП не е свързано с прехвърляне от купувача по приватизационната сделка на трети лица, извън тези по чл.5, ал.2 ЗППДОбП на повече от 1/3 от дялове или акции на приватизираното дружество, в случая дялове от [фирма], [населено място], а от дяловете или акции на дружеството-купувач- [фирма]. Като значим за изхода на делото поставя правния въпрос : „ Прекратяването на правото на разсрочено плащане по чл.25, ал.4 ЗППДОбП, поради прехвърляне на лица извън тези по чл.5, ал.2 от същия закон на повече от 1/3 от дяловете и акциите на юридическото лице по ал.3 за кое юридическо лице се отнася за приватизираното търговско дружество, или за дружеството купувач по приватизационната сделка”.Подържа допълнителните основания за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът АСПК оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба, претендира разноски.
От навежданите от касатора доводи не може се направи извод за вероятната недопустимост на обжалваното решение. То не е постановено по непредявен иск- арг. от чл. чл.270ал.3 ГПК. В случая предмет на иска с правно основание чл.79, ал.1 ГПК е заплащане на останалата неизплатена част от продажната цена по приватизационната сделка, поради отпадане на правото на разсрочено плащане. Подвеждането на твърдените от ищеца факти и обстоятелства под съответните правни норми, уреждащи предпоставките за отпадане на това право и неговите адресати, представлява изпълнение на задължението на съда да квалифицира спора, с който е сезиран, а не нарушаване на принципа за диспозитивното начало-вж.ТР 2-2012-ОСГКТК.
Обжалваното въззивно решение ще следва да се допусне до касационен контрол по поставеният правен въпрос. Тълкуването на съдържащото се в чл.25, ал.4 ЗППДОбП, отм. понятие „юридическо лице” е от значение за изхода по конкретния правен спор с оглед вложения в него смисъл от Софийския апелативен съд. Подържаното допълнително основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК не е налице, тъй като липсва идентичност между обжалваното въззивно решение и приложеното решение №33 от 23.04.2010 г. по т.д.№554/2009 г.на І Т.О. С него ВКС се е произнесъл по прилагане санкцията на чл.25, ал.4 ЗППДОбП, отм., но във връзка с друго нарушение- това по чл.25, ал.3, т.5 ЗППДОбП, отм.. При това приложението на чл.25, ал.4 ЗППДОбП,отм. е изключено по съображения, че и след прехвърлянето дружествените дялове са останали притежания на лицата с право на преференциално участие. Налице е допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, поради съществуващата неяснота на закона при дефиниране на лицата, адресати на забраната за продажба на дялове и акции на юридическо лице по ал.4 от ЗППДОбП, отм.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №962 от 11.06.2012 г. по т.д.№2504/2011 г. на Софийския апелативен съд, 5 състав, ГК.
УКАЗВА на жалбоподателя на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 763.35 лв. ДТ, както и да представи доказателства за това.
След представяне на доказателства за внесена ДТ, делото да се докладва на председателя на І Т.О. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: