1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 771
[населено място], 18.10.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа докладваното от съдията Костова т.д. №1108/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], чрез адв. С. Т. – САК срещу решение № 6729/19.10.2012г., постановено по гр.д. № 8581/2012г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV –Г състав, с което, след отмяна на решението от 19.03.2012г., постановено по гр.дело № 27385/2010г. на СРС, 59 състав, е отхвърлен искът на дружеството – касатор срещу [фирма] – [населено място] за сумата от 10 152 лв., представляваща дължимо възнаграждение от споразумение от 1.11.2006г. и анекс към него от 23.05.2006г. и искът за мораторни лихви по чл.86 ЗЗД.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за нарушение на материалния и процесуален закони, и необоснованост, а като основания за допускане на касационното обжалване визира разпоредбите на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], чрез юрисконсулт Г. Р. счита касационното обжалване за недопустимо поради отсъствие на визираните в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 предпоставки. Направено е искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно решение на въззивен съд.
Предявени са обективно съединени искове от Монолит” ЕООД срещу [фирма] за сумата от 10 152лв. и мораторни лихва 4694 лв. В исковата молба се твърди, че между страните са сключени два договора за доставка, изработка и монтаж от 14.04.2006г. и 17.04.2006г. и два анекса към всеки един от тях. Със споразумение от 1.11.2006г. страните са уредили имуществените си отношения по повод просрочените задължения, като са договорили разсрочено плащане на сумата от 30 458лв. на три вноски по 10 152 лв. с определен падеж на всяка една от тях, както и задължения на изпълнителя по възложената му от ищеца работа. В изпълнение на споразумението първите две вноски са платени в срок, останала е за плащане третата вноски със срок на плащане не по-късно 15.01.2007г.
СРС е уважил обективно съединените искове в претендирания размер. Като неоснователно е отхвърлено възражението на ответника за погасяване на вземането по давност.
СГС е приел, че подписаното от страните споразумение от 1.11.2006г. има новативен характер. Задълженията на ответника да заплати на изпълнителя възнаграждението за извършената работа на три равни вноски, с уговорен падеж за всяка една от тях, са преценени от въззивният съд като периодични плащания, съобразно указанията дадени в ТР №3/18.05.2012г.
По основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК:
С нормата на чл.288 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК се ограничава достъпът до касационно обжалване. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.
В случая в раздел първи в изложението си, касаторът излага съображения за неправилност на решението, поради допуснато от съда нарушение на материалния закон – чл.111 б”в” ЗЗД. Цитирането на ТР №3/2011г. на ОСГТК на ВКС и постановките определящи характера на плащанията като периодични, също не съставлява посочване на материалноправен въпрос, според даденото в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС тълкуване на чл.280, ал.1 ГПК – материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Очевидно от ищеца не се прави разграничение за разсрочване на задълженията по сключените между страните договори за доставка, изработка и монтаж и плащанията по договора за новация. Новацията е договор, с който се погасява едно задължение, като се поема ново на негово място. Въззивният съд е приел, че вземането по иска има своето основание нов правопораждащ факт – договор за новация и с оглед на уговорките в него съдът е преценявал налице ли е периодичност на плащането и приложима ли е специалната тригодишна давност по чл.111, б”в” ЗЗД. Изводът на въззивния съд за характера на споразумението като новация / каквато е и позицията на ищеца/ не може да бъде обсъждан в производството по селектиране на касационната жалба, тъй като основанията по чл.280, ал.1 ГПК са различни от основанията по чл.281, т.3 ГПК. Представената съдебна практика е неотносима към конкретното дело. Определенията по чл.288 ГПК не формират съдебна практика, съгласно ТР №2/2011г. на ОСГТК на ВКС. Решение №28 по гр.дело №523/2011г. на ВКС, ГК е постановено при друга фактическа обстановка. Разгледани са възникнали между страните отношения по договор за заем. Невлезлите в сила решения / решението от 19.07.2012г. на СГС/ също не формират съдебна практика/ спр.т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/.
В раздел 3 на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира три въпроса, при допълнителния критерий “от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото”: каква е разликата между периодично и отложено плащане, каква е правната същност на отложеното плащане и приложима ли е специалната давност по чл.111 б”в” в случаите на отложено плащане. На първо място формулираните въпроси за правната същност на отложеното плащане са неотносими за изхода на спора, доколкото съдът е приложил специалната тригодишна давност за периодичните плащания. Тълкуване на понятието “периодични плащания” по чл.111б”в” ЗЗД е предмет на ТР № 3/ 2011г. и затова има задължителен за съдилищата характер, съгласно чл.280, ал.1 ГПК. Отделно от това позоваването на закона само е достатъчно да не се допусне касационно обжалване на решението, доколкото касаторът не е изложил аргументи съобразно развитите в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГК на ВКС критерии по тълкуването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В обобщение решението на СГС не следва да се допуска до касационно обжалване. На ответника по касация се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 489лв.
Водим от горното ВКС, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №6729 от 19.10.2012г., постановено по гр.д. №8581/2012г. на Софийски градски съд, ІV – Г въззивен състав.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на [фирма] – [населено място] юрисконсултско възнаграждение 489лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: