1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 650
[населено място], 19.07.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 643/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280, ал.1 от ГПК.
Касаторът “А.”-ООД-П., представлявано от К. Д. Ш., чрез пълномощника адв.П.С. обжалва решение № 154 от 04.04.2012 г., постановено по в.т.д.№ 93/2012 г. на Пловдивския апелативен съд-ІІ т.състав, с което е потвърдено решение №123/08.11.2011 г. по т.д.№ 114/2011 г. на окръжен съд-П.. С това решение е отхвърлен предявеният от дружеството-касатор против А иск по чл.193 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на сумата от 126 610 лв., като неоснователен. Оплакванията на касатора са за незаконосъобразност. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК той се позовава на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Ответникът АПСК поддържа становище, че касаторът излага оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, а доколкото в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК поставя въпроси те са неясни, неточни и не са мотивирани. Представените съдебни решения не подкрепят тезата за наличие на противоречива съдебна практика по формулираните въпроси, тъй като се отнасят до искове на други правни основания, алтернативно поддържа неоснователност на касационната жалба. Разноски не се претендират за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от надлежна страна в процеса, срещу валидно решение на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
Делото е за втори път пред ВКС. С решение №106 от 30.06.2011г., по т.д. № 956/2010г. състав на ВКС, ТК е отменил решение на Пловдивския апелативен съд и потвърденото с него решение на Пазарджишкия съд , в частта, с която е отхвърлен искът на [фирма] срещу А. за присъждане на обезщетение в размер на 126 610лв. и е върнал делото за произнасяне по предявения иск. В мотивите на решението си ВКС е приел, че претенцията на ищеца не е по чл.189, ал.1 ЗЗД, както неправилно е приел съда, доколкото нито се твърди в исковата молба, нито се установява идентитет между продадената вещ / дялове от ООД/ и обременените с права на трети лица вещи /материални активи от предприятието на дружеството [фирма], дялове от което са придобити от ищеца/.
При новото разглеждане на делото Пазарджишкия окръжен съд е определил правното основание на иска по чл.193 ЗЗД, като е взел предвид изложените в исковата молба обстоятелства от ищеца – продадената му при приватизацията вещ – 70% от капитала на приватизираното дружество е с недостатъци, в резултат на реституция на част от активите на дружеството на трети лица, те са намалили съществено цената на придобитите от тях дружествени дялове. Съдът е отхвърлил като неоснователен иска като е изходил от предмета на приватизационната продажба – на дружествени дялове, които създават за ищеца единствено членствени права/ имуществени и лични/ и в този смисъл то не е придобило вещ с недостатъци.
За да потвърди обжалваният резултат – отхвърляне на иска с правно основание чл.193 от ЗЗД, след обстойна преценка на събраните по делото доказателства Пловдивският апелативен съд е приел, че след закупуването на 5971 дяла от капитала на приватизирано дружество от ищеца е извършена реституция на 47,7 % от земята, включена в баланса на “А.”-ООД-П. и на 81,4 % от всички сгради на същото. Тъй като реституцията е настъпила след сключване на приватизационния договор, за жалбоподателя, приема съдът, е налице загуба, изразяваща се в реалното намаляване на стойността на неговите дялове, което определя и правния му интерес от предявяване на иск по чл.195, ал.2 вр.чл.193 от ЗЗД. Въззивният съд е счел, че недостатъкът в закупените дружествени дялове от капитала на “А. сервиз”-Е. не е от кръга недостатъци, визирани от чл.193 от ЗЗД, които ангажират отговорността на продавача. Купувачът е придобил дяловете със съзнанието за налични реституционни претенции и в този случай продавачът не отговаря за недостатъци – чл.193, ал.2 от ЗЗД. Второто основание за неоснователност на иска произтича от задължението на купувача при недостатъци на вещта незабавно да уведоми продавача, за да не се преклудират правата му по чл.195 от ЗЗД. В случая това право е преклудирано с изпратеното от купувача писмо едва през 2002 г. до органа по приватизация. И на трето място съдът е приел, че искът е погасен по давност, като е приложил разпоредбата на чл.197 вр.чл.195 от ЗЗД – исковете се погасяват с изтичане на 1 година при продажба на недвижими имоти, като разпоредбата е специална спрямо общата давност по чл.110 и сл. от ЗЗД. За да стигне до приложението на тези разпоредби на ЗЗД, Пловдивският апелативен съд е отбелязал, че дружественият дял няма материално изражение, но с него могат да се извършват редица граждански сделки – покупко-продажба, дарение, наследяване, учредяване на залог, което създава основание да се приеме, че дружественият дял е вещ по смисъла на ЗЗД, с произтичащите от това последици. Въз основа на този извод е направени и следващият, че в случая се касае до продажба на вещ, обременена с недостатъци, които съществено са намалили цената й след продажбата и доколкото законодателят не е предвидил специална правна уредба за продажбата на дружествени дялове, то за нея намират правилата на чл.183 и сл. ЗЗД уреждащи правилата за продажба.
По основанията за допускане на въззивното решение до касационен контрол :
Първият от формулираните въпроси е при договорите за прехвърляне на дружествени дялове по приватизационни сделки по реда на ЗППДОП / отм/ могат ли да намерят приложение правилата на обикновената покупко – продажба по чл.183 и сл. ЗЗД или се прилагат специалните правила на ЗППДОП отм. или разпоредбите на ТЗ. Въпросът е поставен общо и не е съобразен с предмета на спора по предявения иск за обезщетение, поради настъпили след продажбата на дружествени дялове обстоятелства – реституция на част от материалните активи на приватизираното търговско дружество. Задължение на съда е да определи правното основание на иска, но касаторът, като формулира въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, не излага съображение, ако не намират приложение разпоредбите на ЗЗД коя е правната норма от другите два закона ЗППОДП и ТЗ, приложима към заявената с исковата молба претенция, с оглед и на поддържания допълнителен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. В хода на процеса касаторът не се е позовавал на правни норми на цитирането специални нормативни актове уреждащи продажбата на имущество държавна и общинска собственост по ЗППДОП отм. и на ТЗ, а на разпоредби на ЗЗД. Независимо от това, не е налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с оглед на позоваването от касаторът на ТР №1/ 15.06.2010г. на ОСТК на ВКС. С ТР общото събрание на ТК прие, че договорът за приватизационна продажба не е търговска сделка, а нетипична гражданскоправна сделка, в съдържанието на която се включват и административни елементи. Независимо от особеностите на приватизационния договор като нетипична гражданскоправна сделка, по правилата за сключването му / извън предвидената административна процедура/ за действителността, развалянето и изпълнението на отделни клаузи на договора се прилагат разпоредбите на ЗЗД, на които има позоваване в ТР, а в този смисъл е и съдебната практика.
Формулираният втори и трети въпроси осъществяват основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото са обусловили решаващия извод на съда за неоснователност на иска. Като допълнителен критерий по този въпрос се поддържа противоречие на решението на въззивния съд с ТР № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС и на решение № 142 от 19.03.2008 г. по гр.д.№ 697/2007 г. на ВКС, ТК,І т.о.
Поставените от касатора материалноправни въпроси не намират разрешение в ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, поради което не е налице допълнителния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК – въпросите не са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Доколкото предмет на спора по гр.д. №687/2007г. на ВКС, ТК , по което е постановено решение № 142 от 19.03.2008г. по реда на отм. ГПК, е установяване несъществуването на вписано с регистърно решение обстоятелство , а именно прехвърляне на дружествени дялове на ООД не е налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В това решение ВКС е приел, че за да бъде успешно проведен иск по чл.431, ал.2 ГПК за несъщестуване на вписано обстоятелство, обстоятелството – прехвърляне на дружествени дялове, да не е съществувало към момента на вписването му в регистъра на съда. Прието е също, че по отношение на договора за продажбата на дялове по чл.129 ТЗ не може механично да се приложи чл.88, ал.1 ЗЗД предвид съдържанието на дружествения дял – прехвърлянето и на членствени права, защото ТЗ не предвижда автоматично, извънсъдебно придобиване, респ. връщане на членствени права. От изложеното следва, че двете решения са имали са имали различен предмет, затова и произнасянето по тях е по различни правни въпроси.
Решение № 64 от 2.02.2006г., постановено по т.д. №610/2005г. на ВКС, ТК не обосновава извод за противоречиво разрешен правен въпрос, доколкото по делото не е имало спор дали срока по чл.197 ЗЗД е преклузивен или давностен и съдът се е произнесъл по възражение на ответника за изтекла давност.
Касаторът се позовава на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК без да излага доводи отнасящи се до двете хипотези за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, съгласно даденото задължително тълкуване на закона в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Извън формулираните въпроси в останалата си част изложението на касационните основание представлява коментар на съдържанието на въззивното решение, изразяване на несъгласие в преценката на доказателствата по делото, както и с правните изводи на съда, че при договора за продажба на дружествени дялове трябва да намерят приложение разпоредбите на ЗЗД, вместо специалния ЗППДОП отм. или ТЗ / не се сочат конкретни правни норми/, който изобщо не обосновава допълнителния критерий правният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Позоваването само на закона не е достатъчно да обоснове приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на формулирания правен въпрос.
В заключение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното съставът на Върховният касационен съд, ТК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 154 от 4.04.2012г., постановено по т.д. № 93/2012г. на Пловдивския апелативен съд, втори търговски състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: