О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 613
[населено място], 27,09, 2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 3194/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №218 от 2.04.2013г., постановено по ч.гр.дело № 157/2013г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определението на Шуменския окръжен съд от 3.01.2013г., постановено по т.д. № 491/2012г. по описа на съда за изпращане на делото по подсъдност на Пернишкия окръжен съд. Жалбоподателите ЕТ С.Д., С. К. Д. в качеството му на физическо лице, Т. Н. Д. и [фирма] искат отмяна на определението. В частната касационна жалба се поддържа, че определението е постановено от незаконен състав, невъзможно е определението на Шуменския окръжен съд да е постановено на 3.01.2013г., а това на Варненския апелативен съд на 2.01.2013г., неправилно не е съобразено искането на [фирма] делото да се изпрати по подсъдност на Пернишкия окръжен съд, по делото са налице безспорни доказателства, че адреса на управление на фирмата на ЕТ С. Д. е в [населено място].
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] не взема становище по жалба.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Предмет на обжалване е определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение на първоинстанционен съд, с което е отказано изпращане на делото за разглеждане на делото пред друг съд, в случая Пернишкия окръжен съд. За потвърди обжалваното определение – отказ на Шуменския окръжен съд да изпрати по подсъдност делото на Пернишкия окръжен съд, варненският апелативен съд се е търговския регистър на промяна на седалището и адреса на управление при висящност на производството по т.д. № 491/2012г. пред Шуменския окръжен съд. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 120 ГПК, съгласно която настъпилите след подаване на исковата молба фактически обстоятелства от значение за местната подсъдност, не са основание за препращане на делото на друг съд. Определението за определяне на подсъдността по чл.121 ГПК, като преграждащо пред сезирания съд, подлежи на инстанционен контрол на основание чл.274, ал.3, т.1 ГПК при предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен и/или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Доколкото касаторът се позовава на нищожност на определението, като постановено от незаконен състав, на основание т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав ще следва да се произнесе по това оплакване. То е мотивирано единствено в разликата в датите на постановяване на двете определения по чл.121 от ГПК от окръжния съд и апелативевната инстанция. Обжалваното определение е валидно. Невярно е твърдението на частните жалбоподатели, че определението е постановено преди постановяване на определението от Шуменския окръжен съд. Видно от определението то е постановено от Варненския апелативен съд на 2.04.2013г., а не както се твърди от жалбоподателите на 2.01.2013г.
Останалите изложени доводи в частната касационна жалба не обосновават предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК – няма формулиран материалноправен и/или процесуално правен въпрос, както и обосноваване на допълнителните критерии – противоречие със задължителна за съдилищата практика на ВС и ВКС, противоречиво разрешаван въпрос от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото, като е едно общо основание. Въззивният съд е съобразил определението си с разпоредбата на чл.120 ГПК, която е ясна и по приложението й има съдебна практика – настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, определящи местната подсъдност, не са основания за препращане на делото на друг съд, какъвто е конкретния случай. На стр. 208 на т.д. № 491/2012г. на Шуменския окръжен съд е приложено удостоверение за актуално състояние на [фирма], от което се установява, че търговецът е регистриран на адрес в [населено място] след образуване на делото с решение от 16.10.2012г.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №218/2.04.2013г., постановено по ч.т.дело № 157/2013г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: