3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 627
София, 12,07, 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 30.05. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 931 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма] чрез адвокат Пл.С. , с вх.№ 6915 от 09.07.2012 г. на Софийския апелативен съд, срещу Решение №932 от 06.06.2012 г. по гр.д.№397№2012 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, с което сред отмяна на първоинстанционното уважително решение , по реда на чл.196 ГПК, отм. е отхвърлен предявеният от касатора срещу М. В. С. иск с правно основание чл.92 ЗЗД за заплащане на неустойка за забава в размер на 16 048 лв. за периода от 22.12.2003 г. до 01.04.2004 г., ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба. За да уважи така предявения иск първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.27 от сключения между страните на 29.12.2002 г. предварителен договор, санкциониращ с уговорената неустойка в размер на по 100 щатски долара за всеки просрочен ден, забавата на собственицата на терена да изпълни поетите задължения – а именно да подпише идейния проект, както и да избере обект за обезщетяване. С обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд е приел, че с нормата на чл.29 от предварителния договор е уговорена неустойка за забава само при случаите, когато договорът е развален или прекратен по вина на собственика, каквито твърдения няма по дело. На второ място, идейният проект е подписан от ответницата С., който е съгласуван по реда на чл.141 ЗУТ едва през месец юни 2004 г., поради което не може да се приеме, че за периода от изпращането й на поканата за избор на обект- 22.12.2003 г. до 01.04.2004 г., с поведението си тя е забавила изготвянето на идейния проект.
Касаторът [фирма] твърди, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, съответно неправилно, като постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Подържаното основание за недопустимост извежда от произнасянето на въззивния съд извън очертаните в жалбата предели за твърдяната незаконосъобразност на първоинстанционното решение –арг. от чл.269 ГПК. Формулира правен въпрос, свързан със служебното задължение на ВКС да се произнесе по вероятна недопустимост на обжалваното решение, както и такъв за правомощията на въззивната инстанция, съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, когато сочените пороци на първоинстанционното решение не са подробно мотивирани.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответницата не взема становище.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Твърдяното от касатора произнасяне на въззивния съд извън пределите на въззивната жалба, съдържащи се в чл.269 ГПК, не води до недопустимост на обжалваното решение. Очертаните в чл.269 ГПК предели на проверката за законосъобразност, която извършва въззивният съд, е въведена със сега действащия ГПК/ДВ бр.59/2007г./, в сила от 01.03.2008 г. С него е въведено ограниченото въззивно обжалване, израз на което е задължението на въззивния съд да разгледа и да реши материалноправния спор въз основа на посочените в жалбата основания за неправилност на първоинстанционното решение. Обжалваното решение на Софийския апелативен съд е постановено на основание §2, ал.1 ПЗР на ГПК по реда на чл.196 ГПК, отм. При неговото действие въззивът е пълен и въззивният съд пристъпва към решаване на делото по същество въз основа на целия фактически и доказателствен материал, както събран от него, така и от първата инстанция, без да е обвързан от доказателствените изводи на първоинстанционния съд. Въззивният съд не се съобразява с решаващата дейност на първата инстанция и по –специално с конкретните основания за порочност на нейните фактически и правни констатации, посочени в жалбата. При проверката на правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд не е обвързан от оплакванията във въззивната жалба/вж.т.4 на ТР1-2000 г/
Формулираните от касатора правни въпроси не представляват общото основание за достъп до касация, тъй като по –изложените дотук съображения те не са от значение за изхода на конкретното дело. В случая Софийският апелативен съд е действал при условията на пълен въззив, съобразно реформата на ГПК, отм през 1997 г., поради което правомощията на въззивния съд при разглеждане и решаване на делото пред вид разпоредбите на чл.269 ГПК, въобще е са неотносими към обжалваното решение.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №932 от 06.06.2012 г. по гр.д.№397№2012 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: