О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 873
гр.София, 23.12.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на девети декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. № 500/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на “К.” ООД – гр. К. чрез адв. И. Недев ПАК срещу решение №257 от 22.02.2010г. постановено по гр.дело №3270/2009г. на Пловдивския окръжен съд, въззивно отделение Х състав, в частта, с която е уважен иск на “А. С.” Е. – гр. Д. Ч. по четири броя фактури за цената на продадени от ищеца на ответника ябълки. Оплакванията са за неправилност на решението при трите основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Искането е за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и отхвърляне на иска като неоснователен. В изложението си на касационните основания за достъп до касация касаторът формулира следния въпрос : “допустими ли са доказателства пред въззивния съд, ако “пропускът” на страната за ангажиране на доказателства пред първата инстанция се дължи на порочен доклад по делото, и по специално в частта, относно доказателствената тежест на страните”. Като допълнително основание се поддържа това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация “А. С.” Е. в писмен отговор поддържа, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Излага съображения и по съществото на спора. Счита обжалваното решение за правилно и претендира за направените пред настоящата инстанция разноски. Представя договор за правна защита и съдействия от 11.05.2010г., с което е удостоверено заплащането на адв. възнаграждение в размер на 400 лв.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното.
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Съображенията на настоящия състав за отсъствие на основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, са следните:
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос
е важен за разпределение на доказателствената тежест в процеса, но същият не е решаващ за крайния изход на делото. Изводите на въззивния съд за основателност на предявения с правно основание чл.327 ТЗ иск е изведен след преценка на фактите и доказателствата, които ги установяват. За да не уважи възраженията на ответника, че между страните са сключени отделни договори, а не един и че за всеки един от тях ищецът трябва да докаже договорената цена, въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл.143, ал.3 ГПК – възраженията му са преклудирани, тъй като са въведени едва с писмената защита. Този решаващ за крайния изход на делото извод на въззивният съд не е изведен като основен въпрос от касатора, поради което не е изпълнена първата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Това е достатъчно за да не се допусне въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №257 от 9.01.2010 г., постановено по в.гр.д. №8020/2009г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение. ОСЪЖДА “Кричимфрукт” ООД – гр. К. да заплати на “А. С.” Е. – гр. Д. Ч. разноски 400 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: