О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 544
[населено място], 18.07.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 2287/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК и е образувало по частна касационна жалба на “Е. И. Д Т А.Ш.” акцеонерно дружество, Турция срещу определение №214 от 22.01.2013г., постановено по ч.т.д. №22/2013г. на Пловдивския апелативен съд, първи търговски състав, с което е оставена без уважение частната жалба на частния касатор срещу определение №1997/7.11.2012г. по т.дело №862/2011г. на Пловдивския окръжен съд. Искането е за отмяна на определението като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, по подробно изложени съображения в частната касационна жалба. Счита, че исковата молба отговоря по съдържание на закона и молбата му е за връщане на делото на друг състав на Пловдивския окръжен съд, с указания за разглеждане на предявения срещу [фирма] установителен иск по чл.422 ГПК. Като критерий за селектиране на частната касационна жалба се сочат предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] в отговор на частната касационна жалба счита, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационен контрол.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното :
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна в процеса, срещу валидно определение на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
Пловдивският окръжен съд е прекратил образуваното пред него производство по положителен установителен иск по чл.422 ГПК, предявен от “Е. И. Д Т А.Ш” поради нередовност на исковата молба. Преди да бъде постановено прекратителното определение П. окръжен е оставял исковата молба без движение на два пъти, с конкретни указания, съобразени с исковото производство, като продължение на заповедното производство. В определението си от 10.08.2012г. окръжният съд, за да остави без движение исковата молба за конкретизиране на иска по чл.422 ГПК, е приел, че това се налага с оглед на обстоятелството, че заповедта за изпълнение е издадена за сумата от 500 000 щ.д. на основание нот.акт за ипотека и след като в нея не е посочен договора от 1.10.2000г. и ищецът не е направил искане за тълкуване на определението за издаване на заповедта за изпълнение от Хасковският окръжен съд, волята на страните трябва да се тълкува такава каквато е в нот.акт, посочен като основание за издаване на заповедта по чл.417, т.6 ГПК. Ищецът трябва да посочи всички обстоятелства по получаването и издължаването на посочения в нот.акт стоков кредит за сумата от 500 000 щ.д., а не да излага обстоятелства свързани с търговските взаимоотношения между страните. С определение от 3.10.2012г. повторно е дадена възможност на ищеца да конкретизира иска си по чл.422 ГПК
Определението е потвърдено от Пловдивският апелативен съд, предмет на касационно обжалване. Въззивният съд е приел за правилно определението на първоинстанцияния съд в преценката му за нередовност на исковата молба, дадените указания са съобразени с процесуалните изисквания и като неоснователни са преценени оплакванията на жалбоподателя. Прието е, че в случая заповедта е издадена за сумата от 500 000 щ.д., като основанието е нот.акт №64 от 18.10. 2000г., а съобразно същия се касае за стоков кредит до размер на 500 000 щ.д. Обстоятелства, обосноваващи тази сума, приема съдът, ищецът не е изложил в първоначалната искова молба, нито в подадените уточняващи молби като с тях се обосновават други суми и отношения, основани на сключения договор за покупко-продажба от 1.10.2000г., като има разминаване между исковата сума и сумите по представените 49 бр. фактури. Тъй като този договор не е основание за издаването на заповедта за изпълнение, той не може да послужи за определяне на предмета на спора в производството по чл.422 ГПК, макар да има отношение към спора между страните.
По допустимостта на касационното обжалване:
Съгласно чл. 127 ГПК, исковата молба трябва да има определеното от закона съдържание, включващо излагане на обстоятелствата на иска и самото искане. Изложените в исковата молба обстоятелства трябва да ясно посочени, тъй като те, както и петитума на иска, определят предмета на спора, по който трябва да се произнесе сезирания съд. Предмет на установяване с иска по чл.422 ГПК е съществуване на вземането по заповедта за изпълнение. Тъй като исковия процес по чл.422 ГПК е продължение на заповедното производство, съдържанието на исковата молба трябва да отговаря и на тази особеност.
В т.1 на изложението на основанията за касационно обжалване частният касатор формулира въпрос какво е материалноправното основание на вземането, заявено по реда на чл.417, т.6 ГПК и какво е значението на ипотечния акт в хипотезата на цитираната разпоредба – процесуалноправно основание за постановяване на незабавно изпълнение или материалноправно основание на търговското вземане. Частният касатор поддържа, че изводите на Пловдивския апелативен съд, че нотариалният акт е материалноправното основание и източник на търсеното вземане, са в противоречие с практика на ВКС, конкретно цитирана, в смисъл, че предпоставка по чл.417, т.6 ГПК е ипотечния кредит да удостоверява, да установява съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, но не и непременно да представлява материално правен източник на това право. С оглед на уточнението на въпроса, формулираният въпрос не осъществява основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото е относим за заповедното производство, но не и относно редовността на исковата молба. В случая е издадена заповед за незабавно изпълнение и посоченото в нея вземане е предмет на установяване с установителния иск. Не е налице и допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Представените определения на състави на ВКС – определение №490 по ч.т.д. №298/2010г. и определение №79 по ч.гр.д. № 714/2011г., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, нямат отношение към процесуалния въпрос за редовността на исковата молба. Същите разрешават процесуални въпроси за предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.6 ГПК – налице ли е редовен от външна страна договор за ипотека и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу ответника по заявлението, т.е. актовете са постановени в специалното заповедно производство, което се подчинява на други правила, различни от тези за исковото производство. Определение №250 по ч.т.д. № 141/2011г. на ВКС, ТК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение, не формира съдебна практика по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, съгласно ТР №2/2011г. на ОСГТК на ВКС, поради което не се коментира.
Вторият въпрос – как се определя предмета на установителния иск по чл.422 ГПК. Частният касатор поддържа противоречие на извода на съда, че предмета на иска по чл.422 ГПК се определя от заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, издадени в заповедното производство, с решение № 40 по т.д. №148/2011г. на ВКС, І т.о. и определение №805 по ч.гр.д. № 555/2012г. Твърдението на касатора не намира опора в цитираните съдебни актове. С решението по чл.290 ГПК състав на ВКС, ТК се е произнесъл по касационна жалба за правилността на решение, постановено по иск по чл.422 ГПК, а с определението съставът на ВКС, ГК се е произнесъл по спор във връзка с конституирането като ответник в исковото производство по чл.422 ГПК на длъжник, срещу който има издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, но няма подадено възражение. Останалите съдебни актове – определение № 1603 по ч.гр.д. № 907/2011г. на СГС и решение № 36 т.д. № 268/2009г. на Р. – влязло в сила, също не обосновават твърдението на жалбоподателя, че предмета на иска по чл.422 ГПК се определя от заявлението. Няма колебание в съдебната практика, че предмета на иска по чл.422 ГПК се определя от издадената заповед за изпълнение. Приетото от Пловдивският апелативен съд, не е в противоречие с цитираните съдебни актове.
3. Може ли съдът да изгради решаващите си мотиви, без да обсъди всички доводи на страните, от значение за разрешаване на правния спор. Като допълнителен критерий се сочи чл.280, ал.1 т.1 ГПК – Постановление №7 от 27.12.1965г. на П. и Постановление №1/10.11.1985г. на Пленума на ВС, както и съдебна практика по действуващото ГПК – задължителна и каузална. Поставеният въпрос е значим, но не е обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото въззивният съд е изложил подробни мотиви относно правилността на обжалвания пред него съдебен акт. Определението съдържа отговор по поставените от частният жалбоподател отговори за основанието за издадената заповед за изпълнение, по въпроса относно предмета на иска по чл.422 ГПК и задължение на ищеца да изложи ясно обстоятелства за възникване вземането, както и да има съответствие между тях и заявеното искане, както по основание, така и в размера. Изложеното не налага обсъждане на цитираната от частния касатор съдебна практика.
В заключение не са налице посочените от касатора касационни основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
На ответника не се присъждат разноски, защото не са представени доказателства, че са направени такива за касационната инстанция.
Водим от горното съставът на Върховният касационен съд, ТК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №214 от 22.01.2013г., постановено по ч.т.д. №22/2013г. на Пловдивския апелативен съд, първи търговски състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: