О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
[населено място], 17.02.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №578/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] в несъстоятелност срещу решение №34 от 9.03.2010г. постановено по в.гр.дело № 22/2010г. по описа на Апелативен съд –[населено място]. Релевират се оплаквания за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон и необоснованост. Достъпът до касация е поддържан с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] в писмен отговор счита, че не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, защото изложените от касатора оплаквания се отнасят до основанията за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК, а не до основанията за достъп до касация. Не претендира заплащането на разноски за тази инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Допускането на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който са налице някои от допълнителните основания по т.т.1-3 ГПК. Правният въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт и същият е следвало да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. З. на правния въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и закона, а не от приетата за установена фактическа обстановка.
За да постанови обжалвания резултат В. апелативен съд, след обстойно обсъждане на фактите и доказателствата по извършените последователни прехвърлителни сделки, проведените искови производства, приема като краен резултат, че ищецът не се легитимира като собственик на процесния недв. имот, а ответникът го владее на правно основание – договор за покупко-продажба. Собствеността върху имота е загубена от ищеца след извършена публична продан и възлагателно постановление на съдебния изпълнител на [фирма],[населено място]. Постановлението за възлагане не е било атакувано по исков ред от кредитора на дружеството М. М. и дружеството в несъстоятелност [фирма]. Влязло в сила решение, с което са обявени за недействителни договорът за заем и за ипотека върху процесния имот, по иск с правно основание чл.135 ЗЗД на М., не се е отразило върху собствеността на имота на [фирма] и последващото му възмездно прехвърляне на [фирма], приема съдът, тъй като тази сделка не е обявена за недействителна по иска на М. и доколкото исковата молба е била вписана на 3.05.2004г., а сделката е осъществена на 20.04.2004г., то правилно районният съд е приложил чл.135, ал.1, изр.3 ЗЗД. Прието е още, че [фирма] владее имота на правно основание след възмездна сделка със следващия собственик на имота [фирма]. Що се касае до уважения иск на дружеството в несъстоятелност [фирма] и обявените за относително недействителни сделки за заем и ипотека с иска по чл.135 ЗЗД спрямо кредиторите на несъстоятелността, то вписването на искова молба на 13.07.2006г. е непротивопоставимо на ответника, защото тези сделки не прехвърлят вещни права и ответникът не черпи права от тях.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по формулирания от касатора материалноправен въпрос: докъде се простира недействителността на сделките по отношение на кредиторите. Въпросът е формулиран общо, като се има предвид, че съдът е разгледал множество преюдициални правоотношения, които имат отношение към предявения ревандикационен иск – действието на влезлите в сила съдебни решения, с което са обявени за недействителни само договорите за заем и ипотека спрямо кредитора М. и кредиторите на [фирма] в несъстоятелност, действието на публичната продан на недв. имот, преди вписване на двете искови молби по исковете по чл.135 ЗЗД, правата на приобретателя по тази сделка, както и действието на последващите прехвърлителни сделки. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба/ ТР №1-2010г. на ОСГТК на ВКС т.1/. Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, липсват аргументи защо поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
В случая в касационната жалба и инкорпорираното в нея изложение на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се съдържат доводи за неправилно приложение на материалния закон – чл.135 ЗЗД и чл.114 ЗС, които обаче не са относими към основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК и поради това не може да бъдат разглеждани в производството по допускане на касационното обжалване. Независимо от това, с оглед именно наличието на съдебна практика по приложимостта на чл.135 ЗЗД и чл.114 ЗС касационното обжалване на посоченото основание не би могло да бъде допуснато.
В заключение, поради това, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, затова Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №34 от 9.03.2010г. постановено по в.гр.дело № 22/2010г. на В. апелативен съд, гражданска колегия, І състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: