О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 916
[населено място], 28.11.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №1518 /2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на Д. фонд “З.” срещу решение № 1743 от 6.11.2012г., постановено по гр.д. № 1705/2012г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, трети състав, с което е потвърдено е потвърдено решение от 7.03.2012г., постановено по гр.д. № 5477/2011г. на Софийски градски съд в частта, с която е уважен иск на ЕТ Д. А. Д. с фирма “Д. – Д. Д. “ , съдебен адрес в [населено място] за сумата от 449 526.19 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.04.2011г. до окончателното й заплащане. Решението е отменено в частта за разноските за разликата от 18 482 лв. до 42 481 лв.
Касаторът Д. фонд “З.” – София иска отмяна на решението като неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Касационното обжалване обосновава с критерия по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата ЕТ Д. А. Д. с фирма “Д. – Д. Д. “ , чрез процесуалния си представил адв. Б. поддържа становище да не се допуска касационно обжалване на решението на САС защото няма формулиран въпрос, а изложените аргументи от касатора са за неправилност на решението.
ЕТ Д. е подал частна жалба срещу решението в частта за разноските и частна жалба срещу определение №2605 от 7.12.2012г. на САС. С първата жалба се поддържа оплакване, че решението, с което е отменено решението на СГС и е отхвърлено искането за разноски за първата инстанция е постановено в противоречие с практиката на ВКС – опр. №222 от 15.06.2012г. по гр.дело № 406/2011г. на ВКС, ГК се дължи присъждането на разноски, плащането на които е доказано с договора за правна помощ. С частната жалба срещу определението, постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК жалбоподателят иска неговата отмяна и присъждане на адвокатско възнаграждение за всички инстанции.
Ответникът по частната жалба ДФ “Земеделия” излага съображения за неоснователност на жалбата. В писмен отговор на частната жалба ДФ “З.” поддържа становището си, че представените от жалбоподателя пълномощни не са доказателство за реално плащане на адвокатското възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и /или процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Софийски градски съд е сезиран с иск по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД, който е уважен. Ищецът ЕТ е твърдял, че в качеството си на земеделски производител е сключил на договор № 331/4.02.2003г. като ползувател на предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделските и селски райони на Република България – С. за получаване на безвъзмездна финансова помощ за извършване на дейности по бизнес-план проект №180104200035. След одобряване на бизнес – плана от ДФ “З.” получените от ищеца пари по договора са били превеждани за погасяване на сключения от него договор за кредит с Ц. АД за закупуване на земеделска техника. На основание покана от ДФ от 7.08.2009г., за възстановяване на получената финансова помощ поради нарушение на чл.8.1 от подписания договор, изразяващо се в изкуствено завишаване на пазарната цена на селскостопанската техника с отклонение от средните пазарни цени с 38.46%. С преводно нареждане от 23.09.2009г. и на 29.09.2009г. Ц. АД и [фирма] са били преведи сумите от 418 454.68 лв. Основанието на иска ищецът е обосновал твърдението, че не е нарушил чл.8.1 от договора №331/4.02.2003г., поради което възстановените на ДФ средства са съгласно поканата за доброволно изпълнение, са платени без основание, поради което подлежи на връщане. СГС е приел от събраните по делото доказателства, че ищецът е доказал твърденията си, че няма допуснато от негова страна нарушение на договора и е уважил иска.
За да потвърди решението, САС също е приел, че ЕТ не е имал основание да възстанови получената от ДФ З. безвъзмездна помощ, тъй като не е допуснал нарушение на чл.81 от договор №331 за предоставяне на финансова помощ, изплатена му от страна на фонда след като е било установено добросъвестно изпълнение на договора съгласно клаузи на чл.1.3, поради което в полза на фонда не е възникнало вземане спрямо ползувателя в размер на предоставената финансова помощ. Тази сума е получена от ответника при начална липса на основание, поради което установеното неоснователно разместване на блага в правните свери на страните по делото води до основателност на претенцията на ищеца срещу фонда, който следва да върне онова, с което се е обогатил. Като ирелевантно за спора е счетено е твърдението, че една част от върната сума е преведена на друг фонд.
Изложението чл.284, ал.3, т.1 ГПК :
Касаторът формулира въпрос: въззивният съд се е произнесъл по материално правен въпрос за точното тълкуване на понятието “без основание” на разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.1 ГПК. Като допълнителен критерий сочи противоречие с Постановление №1/79г. на ВС / т.1 на чл.280, ал.1 ГПК / и с решение по гр.дело №6090/2007г. и решение по гр.д. № 5858/2007г. на ВКС, ГК – постановени по отменения ГПК / т.2 на чл.280, ал.1 ГПК/.
Настоящият състав на ВКС, ТК приема за общо формулиран въпроса, без да е мотивиран с конкретната установена от съда фактическа обстановка по делото. Не са налице и допълнителните критерий – противоречие с практиката на ВС и ВКС, която има задължителен за съдилищата характер и противоречиво разрешаван от съдилищата правен въпрос. Обжалваното въззивно решение не е в противоречие с постановките на ПП на ВС №1/1979г. доколкото изводът на съда за получаване на сумата от ДФ З. без основание е направена след конкретна преценка на събраните по делото доказателства. Ищецът е доказал плащане на сумата, а ответникът не е могъл да докаже получаването на сумата на правно основание, доколкото по делото е било установено, че ищецът е изправна страна по договора.
Решението не е в противоречие с цитираните две решения на ВС, доколкото с тях е дадено разрешение за разпределение на доказателствената тежест между страните при предявен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД – при първата хипотеза ищецът трябва да докаже плащане, а ответникът основанието за получаване на сумата. При втората и третата хипотеза на чл.55, ал.1 ЗЗД ищецът трябва да докаже даването на сумата, ответникът основанието за нейното получаване, а ищецът трябва да докаже, че това основание не се осъществило или е отпаднало. В случая не се прави довод за допуснато нарушение от съда при разпределение на доказателствената тежест между страните по предявения иск.
В заключение касаторът не обосновава критериите за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, което решението на САС с което е потвърдено решението на СГС по иска по чл.55, ал.1ЗЗД не следва да се допуска до касационно обжалване..
По спора за разноски по чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
СГС е присъдил разноски на ищеца в размер на 42 481 лв., от които 24 000 лв. адвокатско възнаграждение. Решението е обжалвано в частта за разноските, като във въззивната жалба е направен довод за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Въззивният съд е отменил решението в частта за адвокатското възнаграждение по съображение, че ищецът не е представил доказателства за реално плащане на сумата. По същите съображения не е уважил искането на въззивника за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивния съд. С определение по чл.248, ал.1 ГПК САС е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските по съображения, че в пълномощното пред първата и въззивната инстанция е отразено уговорено, платено и получено възнаграждение в размер на 24 000 лв. без ДДС, но доказателства за изплащане на възнаграждението не са представени. Частният касатор формулира въпрос – ако в договора за правна помощ и адвокатското пълномощно изрично е посочено, че адвокатското възнаграждение е “ уговорено, платено и получено” то това доказателство ли е че е платено. Поддържа противоречие с определение №222/15.06.2012г. по гр.дело № 406/2011г. на ВКС, ГК.
В т.1 на ТР от 6.11. по т.д. №6/2012г., ОСГТК на ВКС прие, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. Когато в договора за правна помощ е вписано, че адвокатското възнаграждение се плаща в брой, то в този случай той има характера на разписка. В т.24 на ТР се прие, че определението на въззивния съд за допълване и изменение на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
По частната жалба срещу определението, с което е отказано изменението на решението, с което е отменено решението на СГС, с което са присъдени разноски на ищеца – адвокатско възнаграждение от 24 000 лв. и присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Настоящ състав на ВКС като взе предвид приетото в т.1 на ТР от 6.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, намира определението на САС в частта за разноските, с което е отказано изменение на решението на СГС за разликата от 18 482 лв. до 42 481 лв. и присъждане на разноски за въззивния съд за неправилно. В случая представените договори за правна помощ за първоинстанционното и въззивното дела имат характера на разписка в частта, с която страните са уговорили адвокатския хонорар и е записано, че е платен и получен. Момента до който може да се направи възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение – приключване на делото пред първата инстанция не е направено възражение от насрещната страна по чл.78, ал.5 ГПК. Пред въззивният съд до приключване на делото е представен договор за правна помощ за процесуално представителство по гр.дело №1705/12г. на САС , в който е уговорено, платено и получено адвокатско възнаграждение за 24 000 лв. В последното съдебно заседание е записано изявление на представителя на въззивника, че не прави възражение за прекомерност на възнаграждението на пълномощника на въззиваемия. По изложените съображения, че договорът за правна помощ има характер на разписка за уговореното и получено адвокатско възнаграждение, определението на САС ще следва да бъде отменено като неправилно и присъдени разноски на жалбоподателя в размер на 24 000 за всяка една от двете инстанция.
Ще следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски за касационната инстанция по представен договорът за правна помощ, който има също има характера на разписка за адвокатското възнаграждение. Представен е списък на разноски. Възражение за прекомерност не е направено.
Водим от горното ВКС, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1743 от 6.11.2012г. постановено по гр.д. № 1705/2012г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено решение от 7.03.2012г., постановено по гр.д. № 5477/2011г. на СГС, гр. колегия, с което е Д. фонд “З.” е осъдено да заплати на ЕТ Д. А. Д. с фирма “Д.-Д. Д.” сумата от 449 526.19 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.04.2011г. до окончателното и заплащане.
ОТМЕНЯ определение №2605 от 7.12.2012г., постановено по гр.д. № 1705/2011г. на САС, с което е отказано присъждане на разноски за първата и въззивната инстанция, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. фонд “З.” – София да заплати на ЕТ Д. А. Д. с фирма “Д.-Д. Д.” разноски / адвокатско възнаграждение/ в размер на 48 000 лв. по гр.дело 5477/2011г. и по гр.д. №1705/2012г. по описа на САС, както и разноски – адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 24 000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: