О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
София,14.12.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1034 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат М. М. срещу решение № 112/04.07.2012 г. на Ямболски окръжен съд /ЯОС/ по в.гр.д. № 190/2012 г.
Ответникът по жалбата – А. оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество, по съображения в писмен отговор.
Касационната жалба е недопустима. Решението на ЯОС не подлежи на касационно обжалване. С нормата на чл.280 ал.2 ГПК, изменена със ЗИДГПК /ДВ брой 100/21.12.2010 г. / е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване, а именно – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10000 лв. за търговски дела. Настоящото дело е образувано по обективно съединени искове на А. по заетостта срещу [фирма] по чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.92 и чл.86 ЗЗД. Ищецът претендира установяване на дължими вземания от ответника – неустойки и лихви за забава, за които е издадена заповед за изпълнение, срещу която е направено възражение. Претендираната дължимост на сумите се основа на три договора между страните, сключени по насърчителни режими, предвидени в ЗНЗ и приемания въз основа на него национален план за действие по заетостта. Вземанията са конкретизирани в исковата молба както следва: 4442.80 лв. – неустойка по договор № 21004900611009/03.07.2006 г. със законна лихва и 1271.54 лв. мораторна лихва за посочен период; 604.02 лв. – неустойка по договор № 21007820751521/19.10.2007 г. и 172.85 лв. мораторна лихва; 510.46 лв. – неустойка по договор № 21008050751559/ 29.10.2007 г. и 146.10 лв. мораторна лихва. Претенциите са уважени така както са заявени от Ямболски районен съд /ЯРС/, чието решение е потвърдено от ЯОС. Доколкото предявените претенции по обективно съединените искове – неустойки и мораторни лихви по три договора са по гражданско дело, всяка претенция с цена под 5000 лв., въззивното решение не подлежи на касационен контрол съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 предл.1-во ГПК. Касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото пред ВКС да се прекрати.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.8 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски в размер на 535.91 лв. юрисконсултско възнаграждение, изчислено по чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу решение № 112/04.07.2012 г. на Ямболски окръжен съд по в.гр.д. № 190/2012 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 1034/2012 г. пред ВКС, ТК, І ТО.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление в [населено място], район „Л.”, [улица] да заплати на А. , [населено място], [улица] със съдебен адрес в [населено място], Дирекция „Бюра по труда”, ул. „В. К. № 2 направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 535.91 лв. /петстотин тридесет и пет лв. и 91 ст./ юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до страните пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.