О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 733
София, 22.11.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 558 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] чрез старши юрисконсулт М. С. срещу решение № 27/04.02.2011 г. на Благоевградски окръжен съд /БОС/ по в.гр.д. № 1037/2010 г., с което е потвърдено решение на Благоевградски районен съд /БРС/ в частта му, осъждаща настоящият касатор да заплати на [фирма] на основание чл.59 ЗЗД сумата от 25000 лв. –стойност на извършени подобрения в наетия имот.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – [фирма] не взема становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред БРС са предявени обективно съединени искове от [община] срещу [фирма] по чл.232 ал.2 ЗЗД, чл.236 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за неплатен наем и обезщетение за ползване на имот след изтичане на договора за наем с лихва за забава. Ответникът е предявил насрещен иск по чл.59 ЗЗД за сумата от 25000 лв. – стойност на извършени подобрения в имота. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете по чл.232 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, уважил е иска по чл.236 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за претендираното обезщетение за ползване на имота след изтичане на наемния договор. Уважил е и насрещния иск по чл.59 ЗЗД за сумата от 25000 лв. – стойност на извършени подобрения в наетия имот със законна лихва. По жалба на [община] срещу първоинстанционното решение само относно уважителната му част по насрещния иск, БОС го е потвърдил в тази му част със законните последици. БОС е приел, изследвайки приложените по делото писмени доказателства, че сключеният между страните наемен договор е прекратен с изтичане на даденото предизвестие на 25.03.2002 г. Извършените подобрения от [фирма] в имота след прекратяване на договора са обогатили собственика на имота – [община] с тяхната стойност и поради липса на договорни отношения между страните, собственикът на имота дължи на [фирма] стойността на извършените от дружеството подобрения на основание чл.59 ал.1 ЗЗД по заключение /основно и допълнително/ на съдебно-техническа експертиза.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, в какъвто смисъл са и разясненията в т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС. Излага доводи за неправилност във връзка с приетата фактическа обстановка и конкретно прекратяване на сключения наемен договор между страните и приетото, че между тях липсва договорно правоотношение към момента на извършване на процесните подобрения. Излага и доводи за необсъдени доказателства все във връзка с подписаните споразумения между страните. С оглед липсата на формулиран въпрос по чл.280 ал.1 ГПК няма основание за допускане на касационно обжалване на решението на БОС. Законодателят разграничава основанията по чл.280 ГПК от тези по чл.281 ГПК и последователността за произнасянето по тях. Ето защо доводите на касатора за неправилност и необоснованост на въззивното решение, които не формулират въпрос по чл.280 ал.1 ГПК не могат да бъдат обсъждани в производството по чл.288 ГПК. Друг е въпросът, че по същество касаторът не приема крайния резултат от изхода на спора, но в обжалваното решение има обсъждане на всички доказателства по делото и изложени съображения за същото. Не е налице и допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Искането за тълкуване от ВКС на „разпоредби от ЗЗД” във връзка с договора за наем и неговото прекратяване, е без изложени съображения за необходимост от такова, както изисква законът и т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС, и при наличие на сила на пресъдено нещо по исковете по чл.232 ЗЗД и чл.236 ЗЗД – необжалваната и влязла в сила част от първоинстанционното решение.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на БОС.
Настоящият състав на ВКС не присъжда разноски за настоящата инстанция на ответната по жалбата страна, независимо от изхода на спора, тъй като такива не са поискани, а и няма доказателства да са сторени.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 27/04.02.2011 г. на Благоевградски окръжен съд по в.гр.д. № 1037/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.