1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 585
[населено място], 20.07.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 924/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на Н. М. Н. от [населено място] срещу решение № 301 от 13.06.2011г. постановено по гр.дело № 319/2011г. на Врачанския окръжен съд. Поддържа, че с обжалваното решение е потвърдено решение, с което първоинстанционния съд се е произнесъл по недопустими искове. Алтернативното искане е за отмяна на въззивното решение като неправилно поради противоречието му със закона. Позовава се на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] – София не представя писмен отговор по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и/или процесуално право при наличието на някои от допълнителните предпоставки по т.т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Врачанският окръжен съд е потвърдил решението на Врачанския районен съд №76/31.01.2011г. по гр.дело № 1261/2010г. , с което по отношение на касатора Н. е прието за установено, че в качеството му на ипотекарен длъжник дължи на [фирма] по договор за заем от 23.08.2007г. и договорна ипотека №23/2007г. главница в размер на 12 097.03лв., заедно със законната лихва и направените по делото разноски, което е предмет на обжалване с касационната жалба. Решението на Врачанския окръжен съд, с което е обезсилено решението на Врачанския районен съд и е прекратено производството по делото, с което по отношение на касатора Н. е прието за установено, че в качеството му на дължи на [фирма] просрочена договорна лихва за периода от време 18.12.2008г. – 3.09.2009г. в размер на 612.87 лв., месечна рискова премия 540 лв. и неустойка за просрочение в размер на 10 246.52 лв. е влязло в сила, поради необжалването му от страните.
Доводите на касатора за недопустимост на въззивното решение, изведени от разпоредбата на чл.104 ГПК, не могат да бъдат споделени. Ищецът е предявил обективно съединени установителни искове, всеки един от тях с цена до 25 000 лв. Разпоредбата на чл.104, т.4 ГПК, определяща родовата компетентност на окръжните съдилища, има предвид цената на всеки един от исковете да е над 25 000 лв., а не сбора им. В този смисъл постановено от въззивния съд решение не е в противоречие със съдебната практика по приложението на чл.104, т.4 ГПК.
Правният въпрос за основанието за издаване на заповед за изпълнение на заявителя търговското дружество [фирма] по чл.417, т.2 или т.3 ГПК не е обуславящия изхода на спора материалноправен или процесуално правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Поставеният от касатора въпрос е бил предмет на разглеждане по реда на инстанционното обжалване на издадената от районния съд заповед за изпълнение, приключил с определението на ВКС по ч.т.д. 537/2010г. С определение № 551/7.07.2010г., състав на ВКС е приел, че нот.актове са изпълнителни основания за удостоверените в тях притезания за плащане на съответните кредити, а ипотекираното имущество, което служи за обезпечаване на вземането може да бъде предмет на индивидуално принудително изпълнение, поради което е разпоредено издаването на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417, т.3 ГПК, каквато е била издадена от съда на 16.02.2011г. Заповедното производство е било инициирано от дружеството [фирма] със заявление от 4.09.2009г. В т.2 на ТР №1/2010г. ОСГТК на ВКС прие, че материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. В случая съдът се е произнесъл по предмета на спора очертан с изложените в исковата молба обстоятелства и петитум – иск за съществуване на вземането на ищеца срещу ответника в качеството му на трето лице по отношение на сключения договор за заем между [фирма], като заемодател и [фирма] в качеството му на заемател на парична сума – обезпечил чуждо задължение с договорна ипотека. След като поставения от касатора правен въпрос не изпълнява общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, не следва да се обсъжда допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №301/13.06.2011г., постановено по в.гр.дело №319/2011 г. на Врачанския окръжен съд, гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: