О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 607
С., 05.07. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 27.06. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 1134 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма] гр.-К.,[ЕИК], чрез адвокат Т. Б., с вх.№156 от 08.11.2012 г. на Кърджалийския окръжен съд, срещу решение №217 от 04.10.2012 г. по в.гр.д.№263/2012 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е потвърдено решение №35 от 09.05.2012 г. по гр.д.№2342/2011 г. на Кърджалийския районен съд, с което са уважени предявените от Й. Г. С. срещу касатора при условие на обективно съединяване иск с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.258 ЗЗД за сумата 15 000 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за възлагане изпълнението на строителен надзор от 22.10.2008 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска както и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 2 304.77 лв. мораторна лихва. Кърджалийският окръжен съд е възприел изводите на районния съд, че ищецът, в качеството си на техническо правоспособно лице, е подписал акт обр.11 от 24.10.2008 г. за установяване състоянието на строежа и акт обр.15 от 27.05.2010 г. за установяване годността за приемане на строежа, въз основа на които е съставен окончателен доклад от 14.11.2011 г. от лицето упражняващ строителен надзор за целия строеж „Укрепване на бреговете на р.А. в районна на [населено място]”. С това ищецът е изпълнил поетото си задължение със сключения с ответника на 22.10.2008 г. договор за строителен надзор/вж.раздел ІІІ-1. от договор за възлагане изпълнението на строителен надзор от 22.10.2008г./, а възложената му работа е била приета от възложителя с подписването на акт обр.15. Съдът е приел още, че е без значение обстоятелството, че акт обр.15 не е бил подписан от възложителя по Договор №272 от 20.10.2008 г.- Министерство на регионалното развитие и благоустойството към настъпване изискуемостта на вземането на ищеца, защото е подписан впоследствие в хода на процеса, а и задълженията на ответника произтичат от качеството му на възложител по договора от 22.10.2008 г., сключен с ищеца, в който договор Министерството не е страна. С оглед правната същност на акт обр.11, като такъв за установяване състоянието на строежа и строителните и монтажните работи при продължаване на строителството за всички спрени строежи, съдът е приел за неоснователни възраженията на ответника за нищожност на сключения договор за строителен надзор, поради липса на предмет, с оглед съставянето на акт обр.11 на 24.10.2008 г., два дни след дата на сключване на договора- на 22.10.2008 г. Оставил е без уважение и възраженито на ответника, че не може да се претендира мораторна лихва, след като страните са уговорили неустойка за забава.
Касаторът [фирма] твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване. Навежда доводи, че фактическите изводи на съда не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Клаузата на ІІІ.1 от сключения договор за възлагане изпълнението на строителен надзор, регламентираща изискуемостта на задължението на възложителя за заплащане на дължимото възнаграждение на изпълнителя до 20 дни след подписването на акт обр.15, е изтълкувана в нарушение на чл.20 ЗЗД, защото акт обр15 не е бил подписан от всички лица към датата на съставянето му- 27.05.2010 г. Поставя следните материалноправни въпроси, за които подържа,че са налице допълнително подържаните основания за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК:1.„Въпросът за приложението на чл.176, ал.1ЗУТ”, за правното значение на констативен акт за установяване годността за приемане на строежа/акт обр.15/ и за обстоятелствата, които удостоверява, ако в него липсва подпис на възложителя”; 2.”За приложението на чл.5 и чл.4 от Наредба №3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и значението в тази връзка на по-късно положения подпис от възложителя в акт обр.15 за изискуемостта на претендираното вземане. Коя е датата на съставяне на акта и коя е датата на подписването му и откога ответникът е в забава”; 3.”За правната стойност и доказателственото значение на т.н. актове обр.19, за които съдът е приел, че не са нормативно установени, но изготвянето им е предвидено в договора между страните”.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът Й. С. не взема становище по касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставените правни въпроси за приложението на закона- чл. 176, ал.1 ЗУТ и за приложението на чл.5 и чл.4 от Наредба №3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, без да са обвързани с конкретните правни изводи на съда, не представляват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно тази правна норма основанието за достъп до касация представлява формулиран от касатора значим за изхода на конкретното дело правен въпрос, обусловил правните изводи на съда по предмета на делото.Отговорът на въпроса за приложението на чл.176, ал.1ЗУТ при съставяне на акт обр.15 следва от самата разпоредба чл.7, ал.3, т.15 на Наредба № 3 .Съгласно нея констативен акт за установяване годността за приемане на строежа/приложение №15/ се съставя на основание чл.126, ал.1 ЗУТ. Въпросът кога е подписан и кога е съставен акт обр.15 е свързан с конкретния факт на съставянето му, а отговорът откога актът се смята съставен при липса на подпис на поканена страна, се съдържа в чл.5, ал.5 от Наредба № 3. Съгласно него актът или протоколът се смята за съставен на датата на проверката, независимо от обстоятелствата по ал.3 и 4.
Въпросите свързани със значението на по-късно положения подпис от възложителя в акт обр.15 за изискуемостта на претендираното от ищеца вземане е от значение за изхода на делото, но не е налице допълнително подържаното основание за достъп до касация- това по чл.280, ал.1т.1 и т.2 ГПК. С представеното окончателно решение №292 от 06.11.2007 г. по в.гр.д.№154/2007 г. на Великотърновския апелативен съд той се е произнесъл по задължението на страните да съставят констативни актове, удостоверяващи, че строежът е извършен съобразно инвестиционния проект и договора за строителство. Доколкото в него е прието, че акт обр.15, не може да служи като доказателство за годността и техническата изправност на извършените СМР, този правен извод е направен въз основа на друга фактическа обстановка- а именно, че окончателният доклад и удостоверението за въвеждане на обекта са влезли в сила преди извършване на експлоатационни проби, а в случая въпросите за правната му значимост се основават на неподписването му от един от съставителите на посочената в акта дата и подписването му по-късно в хода на съдебното производство. Решение №34 от 22.02. по т.д.№588/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О. също е постановено при друга фактическа обстановка. В него доказателствената сила на акт обр.15 е преценявана с оглед твърденията на възложителя за неизвършени или лошо изпълнени СМР, а не за липса на един от подписите под акт обр.15.
Не представлява основание за достъп до касация и поставения въпрос №3 за доказателственото значение на акт обр.19, защото съдът въобще не се е произнасял по този въпрос, по съображения че този акт не е законодателно установен. Спрямо този въпрос също не е налице и допълнителното основание за селектиране на касационната жалба-чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Наистина, че в приложеното решение №Т-390 от 10.06.2010 г. по т.д.№134/2010 г. на САС е прието, че акт обр.19, съставянето на който не е изрично предвиден в разпоредите на чл.7, ал.3 от Наредба №3/31.07.2003 г. , по своята правна същност е количствено-стойностна сметка за извършените към определен етап, приети и подлежащи на заплащане СМР, но за това решение липсват данни да е станало окончателно, поради което не представлява съдебна практика по смисъла на т.3 от ТР 1-2010 ОСГКТК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №217 от 04.10.2012 г. по в.гр.д.№263/2012 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е потвърдено решение №35 от 09.05.2012 г. по гр.д.№2342/2011 г. на Кърджалийския районен съд
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: