1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 968
[населено място], 13.12.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №2003/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 от ГПК, образувано е по касационна жалба на [фирма] , със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя И. С. М., чрез адв. С. В. – С. срещу решение № 401 от 29.10.2012г., постановено по в.гр.дело №478/2012г. на Старозагорския окръжен съд. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на предявените от Ц. И. Д. искове като неоснователни. Изложени са оплаквания за постановяване на решението в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и за необоснованост. Касаторът се позовава на критериите за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът Ц. И. Д. от [населено място] не заявява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно решение на въззивен съд и отговаря по съдържание на чл.284 ГПК.
Ц. И. Д. е предявил обективно съединени искове за сумата от 18 000 лв., представляваща цената на договор за цесия с цесионер [фирма] – [населено място] и за мораторни лихви в размер на 6 703.32 лв. В договора за цесия са били уговорени начина и сроковете на плащане на уговорената цена – на отделни платки на посочените в договора дати. Предмет на цесията са вземания на цедента – ищец към ТБ [фирма] – клон Пловдив по два срочни договора за влог от 17.09.2004г. и 12.10.2004г. по 7000 евро всеки, с уговорена лихва. Предмет на цесията са натрупани и изтекли лихви и дължими такива от банката в бъдеще. Районният иск е уважил исковете. Старозагорският окръжен съд е потвърдил решението.
За да потвърди обжалвания резултат, след обсъждане на доказателствата по делото и заключението на ССЕ, въззивният съд е приел за доказано прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера чрез прехвърляне на суми по двата влога от ТЗ [фирма] по сметка на дружеството цесионер и след обявяване на банката в несъстоятелност приемане от синдика на вземането на дружеството в размер на 27381.62 лв. Изпълнението на задължението на цедента е основание за изпълнение на задължението на цесионера по договора за цесия – заплащане на цената на договора. Съдът е приел, че договорът за цесия е действителен, като се е позовал на разпоредбите на чл.99, ал.2 и чл.100, ал.1 ЗЗД. За неоснователно е преценено възражението за изтекла давност по чл. 111б”в” ЗЗД, като съдът е препратил към мотивите на районния съд на основание чл.272 ГПК. С уважаване на главния иск съдът е приел за основателен акцесория иск по чл.86 ЗЗД в претендирания от ищеца размер и период на забава.
По предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК:
Съгласно т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане до касация.
Касаторът формулира въпрос: валиден ли е договор за цесия, с който се прехвърлят бъдещи вземания при констатиране на несъответствие в подписаното между страните прехвърлено вземане и реално полученото.
Съдът се е произнесъл по валидността на договора за цесия, но касатора не обосновава допълнителните критерии по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ЗЗД. Приетото от въззивния съд не е в противоречие с решение №32 по чл.290 ГПК по т.дело № 438/2009г. на ВКС, ТК ІІ т.о. Разликата в крайните изводи на съдилищата по приложението на закона се дължи на различни факти, при които са постановени решенията. С цитираното решение №32 е обявена за недействителен договор за цесия поради липса на предмет, защото предмет на цесията са били бъдеще вземания, които обаче в договора не са определени като абсолютна стойност или като процент от общо договорената сума за 24 месеца. По конкретното дело е цедирано вземане като конкретна стойност, ведно с принадлежностите му – натрупани и изтекли лихви и дължими такива в бъдеще време, които са определяеми предвид уговорената срочност и лихва.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК доколкото касаторът не сочи въпрос. Допълнителният критерий е обоснован с доводи за неправилност на решението – неправилно приложение на договорната клауза, с необоснованост поради едностранчиво и немотивирано ценене на доказателствата по делото. Доводите за неправилност на решението не попадат в критерия за селектиране на касационната жалба “ от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото” и даденото в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС тълкуване на закона. Теза основание са касационни основания за отмяна на решението като неправилно по чл.281, т.3 ГПК, но обсъждането им може да бъде извършено след допускане на въззивното решение до касационно обжалване, но не и във фазата на селектиране на касационната жалба по чл.288 ГПК.
В обобщение на изложеното въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното ВКС, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №401 от 29.10.2012г., постановено по в.т.д.№478/2012г. на Старозагорския окръжен съд, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: