О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 734
София, 13.11.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 441 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. фонд „З. чрез юрисконсулт И. З. срещу решение № 226/06.02.2012 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 2209/2011 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване визира разпоредбите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [община] оспорва допускането на касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира направените разноски.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ е предявен иск от [община] срещу „З.” по чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата 2932348 лв., представляваща непредоставена финансова помощ по договор от 06.11.2006 г. Искът е отхвърлен от СГС, чието решение е отменено от САС, като е постановено друго, уважаващо предявения иск със законните последици. САС е приел, че страните са обвързани от договор от 06.11.2006 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специална предприсъединителна програма на Европейския съюз /ЕС/ за развитие на земеделските и селските райони в Република България „С.”, по силата на който ответникът е следвало да предостави на ищеца безвъзмездна финансова помощ за извършване на дейности, посочени в молба към проект № 290801100147 „рехабилитация на съществуващи общински пътища”. Финансовата помощ е следвало да бъде изплатена в тримесечен срок от постъпване на заявката за плащане с приложени към нея документи, доказващи направената инвестиция /т.6.1 от договора/. Ответникът не е изплатил уговорената финансова помощ при подадена заявка с аргумент, че ищецът не е изпълнил задължението си по т.4.36 от договора, поради което разваля договора на основание чл.87 ЗЗД. С цитираната клауза от договора ищецът се е задължил да покани ответника при издаване на акт образец 12 за установяване на всички СМР, подлежащи на закриване и удостоверяващ че са постигнати изискванията на проекта. Поканата до фонда e следвало да е писмена, отправена седем дни преди издаване на акт образец 12. САС е приел, че ищецът не е изпълнил това задължение и не е поканил ответника при подписване на акт образец 12, но неизпълнението на ищеца е незначително с оглед интереса на ответника по смисъла на чл.87 ал.4 ЗЗД. Този извод САС е мотивирал с доказателствата по делото, че всички СМР на обекта са извършени в съответствие като размер, качество и цени със заложените такива в договора и това се установява от заключенията на СТЕ, неоспорени от страните. Актове образец 12 по процесния проект са общо 67 на брой за времето от 10.09.2007 г. до 16.05.2008 г., подписани са от представител на ищеца – като възложител, представител на [фирма] – като изпълнител и представител на [фирма], осъществяващо строителен надзор, което е в съответствие с изискванията на чл.7 ал.3 от Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Ответникът е приел окончателната инвестиция, подписвайки акт образец 19. При тези данни САС е приел, че неизпълнението само на задължението по т.4.36 от договора не се е отразило по никакъв начин на цялостното изпълнение на договора, върху който ответникът е имал право да упражнява постоянен текущ и последващ контрол по изпълнението /т.4.1 от договора/. При това с изявлението си за разваляне на договора, поради неизпълнение на ищеца на задължението му по т.4.36 от договора, ответникът не е могъл да стори това, договорът не е развален, тъй като неизпълнението е незначително.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай в изложението си касаторът формулира три въпроса, свеждащи се до правото на съда да преценява дали неизпълнението на дадена договорна клауза е съществено, има ли право съдът да прилага нормата на чл.87 ал.4 ЗЗД и може ли да се приеме, че има изпълнение, съобразно одобрен проект при положение, че „З.” не е могъл да извърши проверка на място на всички дейност /покрити и явни/ по вина на ползвателя на финансова помощ. Всички въпроси касаят договорите за безвъзмездна финансова помощ по програма „С.”, при тълкуване на които касаторът твърди, че възникват множество въпроси, неразглеждани досега от касационна инстанция.
Така поставените въпроси са във връзка със спора, но не са обуславящи изхода му в този им вид. В самия договор, обвързващ страните, са договорени конкретни права и задължения като за неуредените в договора въпроси е прието, че се прилагат разпоредбите на действащото българско законодателство /т.9.2 от договора/. Доколкото няма специални разпоредби за разваляне на договори, сключени по програмата „С.”, относими към предпоставките за разваляне на тези договори са конкретните клаузи от всеки договор и общите предпоставки, регламентирани в чл.87 и сл. ЗЗД. Особеният характер на тези договори и тяхното значение за развитие на страната ни нито дерогират правото и задължението на решаващият съд да прецени клаузите от конкретно сключения договор и доказателствата по неговото изпълнение, нито са основание за касационно произнасяне по всеки спор във връзка с такъв договор. Щом това е така, конкретната преценка и съпоставката на изпълнените договорени клаузи с неизпълнените такива, както и незначително ли е неизпълнението с оглед интересите на кредитора по смисъла на чл.87 ал.4 ЗЗД принадлежи на решаващия съд при конкретно установените факти и обстоятелства, по конкретно сключения договор и конкретното му изпълнение. В случая САС е извършил точно такава преценка, съпоставяйки неизпълнението по т.4.36 от договора и дадената възможност на ответника, сега касатор, да упражнява постоянен текущ и последващ контрол по изпълнението на целия договор /т.4.1 от договора/, от което е заключил, че само липсата на покана за приключване на обектите с акт образец 12 при данни за съответствие между договореното с изпълненото и подписването на акт образец 19 от ответника не прави неизпълнението на договореното в т.4.36 толкова съществено, че неизпълнението на тази клауза да се е отразило по някакъв начин на цялостното изпълнение на договора. По тези съображения, САС е преценил и приел, че неизпълнението на [община] е незначително по смисъла на чл.87 ал.4 ЗЗД. Щом договорът дава възможност за преценка, а законът не ограничава същата с оглед целта на този вид договори за финансова помощ по програма „С.”, решаващият съд извършва тази преценка, а нейната правилност и съобразяването й със събраните по делото доказателства е предмет на проверка правилността на постановено решение по такъв спор по чл.281 т.3 ГПК. Ето защо настоящият състав на ВКС счита, че така формулираните въпроси не са обуславящи изхода на спора в този им вид. Характерът на сключения договор и значението на този вид договори не е основание за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
На основание чл.78 ал.4 ГПК касаторът следва да заплати на ответника направените и поискани разноски в размер на 18000 лв. адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 226/06.02.2012 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 2209/2011 г.
ОСЪЖДА „З.”, [населено място], [улица] да заплати на О. [населено място], пл. „А. С.” № 1 направените и поискани разноски за настоящата инстанция в размер на 18000 /осемнадесет хиляди/ лева адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.