О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
София, 22.02.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 842 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат К. К. срещу решение № 93/29.04.2011 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/ по в.т.д. № 120/2011 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Добрички окръжен съд /Д./ са предявени обективно съединени искове от [фирма] срещу [фирма] общо за сумата 112546.89 лв., представляваща авансово заплатена част от цена за недоставена селскостопанска техника /33134.40 лв./, изтекли лихви, причинени вреди /55238.40 лв./ и пропуснати ползи /19108 лв./. Д. е уважил иска за 33134.40 лв. – платена сума за недоставена стока със законна лихва и разноски като е отхвърлил останалите претенции до пълния предявен размер. Първоинстанционното решение в уважителната му част е потвърдено от ВАС. ВАС е приел, че страните са били в договорни отношения по покупко-продажба на плугове. Ищецът като купувач е изплатил част от договорената цена на няколко вноски, но тъй като договорената стока не е била доставена в уговорения срок, купувачът с писмо се е отказал от закупуването на плуговете и е поискал връщане на заплатения аванс. ВАС е приел, че купувачът е развалил договора при условията на чл.87 ЗЗД и е поискал даденото по неизпълнения договор на основание чл.55 ЗЗД, която претенция е основателна.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, основание за достъп до касация, каквито са и разясненията на т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС. Излага доводи, сочещи на несъгласие с крайния резултат по делото, които са най-общо формулирани – „изследване от въззивният съд еднозначно и извън контекста” на представените писмени и гласни доказателства. Тези доводи не мотивират конкретен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, нито неправилност и необоснованост на въззивното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК. Независимо от липсата на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, липсва и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Касаторът не излага никакви доводи за противоречие на въззивното решение със съдебна практика, нито сочи или прилага такава. Не излага и съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Искането на една страна да получи желан резултат по едно дело не обуславя наличие на хипотеза по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Не обуславя допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и самото посочване на законовите разпоредби в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВАС.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, независимо от изхода на спора, тъй като няма искане за това, нито са представени доказателства да са сторени разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 93/ 29.04.2011 г. на Варненски апелативен съд по в.т.д. № 120/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.