О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 369
София,11.05.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на трети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1172 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат В. А. срещу решение № 1151/06.07.2011 г. на Софийски апелационен съд /САС/ по т.д. № 184/2011 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по подробно изложени съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ са предявени обективно съединени искове по чл.266 ЗЗД вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от [фирма] срещу [фирма], както и насрещни искове от [фирма] срещу [фирма] по чл.265 ал.1 предл-2-ро ЗЗД и чл.92 ЗЗД. Претенциите на двете страни са по сключен договор за извършване на строително- монтажни работи /СМР/ с възложител [фирма] и изпълнител [фирма]. Изпълнителят [фирма] претендира остатък от дължимо възнаграждение за извършени СМР с лихва за забава и дължима мораторна лихва, а ответникът [фирма] претендира обезщетение за некачествено изпълнение и неустойка за забава. СГС е уважил първоначалния иск по чл.266 ЗЗД вр. чл.79 ЗЗД за 194 283.20 лв. /в тази част решението на СГС е влязло в сила/, иска по чл.86 ал.1 ЗЗД е отхвърлен изцяло за сумата от 77 117.58 лв. като погасен по давност. Уважен е насрещния иск по чл.265 ал.1 предл.2-ро ЗЗД за сумата 208 700 лв. Отхвърлен е насрещния иск по чл.92 ЗЗД като погасен по давност. По жалба само на [фирма] относно насрещния иск и първоначалния иск по чл.86 ал.1 ЗЗД, САС е изменил решението на СГС като е постановил решение, отхвърлящо насрещния иск на [фирма] срещу [фирма] по чл.265 ал.1 предл.2-ро ЗЗД за заплащане на обезщетение за некачествено изпълнени СМР в размер на 207 800 лв. и уважаващо първоначалния иск по чл.86 ал.1 ЗЗД на [фирма] срещу [фирма] в размер на 76 656.32 лв. По първоначалния иск по чл.86 ал.1 ЗЗД в останалата отхвърлителна част, първоинстанционното решение е оставено в сила. САС е приел, че насрещният иск е неоснователен, тъй като възложителят не е уведомил своевременно изпълнителя и не е констатирал съвместно с него недостатъци в изпълнението. В. е предявил възражение за некачествено изпълнение извън гаранционните срокове, в които изпълнителят е обвързан да отстрани недостатъците за своя сметка по наредба № 2/31.07.2003 г., респ. извън срока по чл.265 ал.3 ЗЗД, който не изключва приложението на чл.264 ЗЗД за своевременно уведомяване на изпълнителя, с оглед своевременното съвместно констатиране към момента на проявление на недостатъците и тяхното отстраняване. Претендираните недостатъци са посочени от възложителя в дефектоустановяваща ведомост от 12.05.2005г, съобщена на строителя с писмо, получено на 17.01.2006 г., която е едностранно изготвена, касае и СМР, които не са предмет на този договор и е съставена при наличие на двустранно подписани актове за приемане на всички СМР и установяване годността на строежа /акт образец 15 от 28.08.2003 г./. Независимо от това е прието, че ищецът по насрещния иск не е и установил претенцията си по размер, тъй като с поисканата експертиза /в.л. Ив. С./ е дадена стойност на разноски по цялостно застрояване на идентичен обект, а не на остойностяване на необходимите разходи за поправка на подлежащите на корекция СМР. Изводите на САС са направени при обсъждане на всички събрани по делото доказателства и конкретно писмени доказателства и СТЕ при подробно изложени съображения. По отношение на иска по чл.86 ал.1 ЗЗД, САС е приел, че при направеното възражение за давност и при съобразяване с разпоредбата на чл.119 ЗЗД и чл.111 б.”в” ЗЗД, както и уговореното в договора, че ответника се явява в забава, считано от третия ден от датата на всеки отделен протокол образец 19 за приети СМР, непогасена се явява претенцията до три години преди предявяване на иска – 28.02.2005 г. – 28.02.2008 г., за който период като непогасена, тази претенция следва да се уважи в размера на претендираната мораторна лихва – 76 656.32 лв.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът твърди, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, като излага доводи и възражения във връзка със събраните по делото доказателства, тяхното обсъждане и приетата въз основа на тях фактическа обстановка. Формулира въпрос към ВКС за задължението на въззивния съд да обсъди всички приложени по делото доказателства /р. І от изложението т. 1, 2 и 3/. В р. ІІ, т. 1 – 5 касаторът излага доводи във връзка с приетите от САС и сочени от самия него като „скрити дефекти” и критериите за отграничаването им от явните такива, приложението на чл.302 ТЗ в случая по конкретно сключения договор и взаимодействието му с чл.264 ал.2 ЗЗД, как се установяват дефекти в случай на междувременно извършени ремонтни дейности, и допустимо ли е съдът едностранно да определя точния период на претендираната лихва за забава. Всички въпроси по същество представляват оплаквания за неправилност и необоснованост по смисъла на чл.281 ГПК, като разрешение са фактологично обусловени, но касаторът твърди фактическа обстановка, различна от установената и приета от САС. Навежда и доводи за съпоставка на правни разпоредби, които не са обсъждани от САС /чл.302 ТЗ и чл.264 ЗЗД/ и не са обусловили изхода на спора. Превратно се тълкува определянето от САС на периода, за който претенцията по чл.86 ЗЗД не е погасена по давност. Няма данни за недопустимост в това отношение при предявена и уточнена като период и размер претенция за мораторна лихва за забава и направено възражение за давност от противната страна, което е съобразено от САС при постановяване на решението му по тази претенция. Независимо от липсата на формулиран въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, не са налице и сочените допълнителни критерии за селекция по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Приложените от касатора две решения на ВС не установяват противоречиво разрешаване по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. В случая няма липса на изложени мотиви от САС по обсъжданите доказателства, налице е обсъждане, както се посочи по-горе, но това обсъждане и правните изводи въз основа на установената и приета фактическа обстановка не се възприемат от настоящия касатор с оглед крайния изход на спора. Не е налице и някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Претенциите са по договор за изработка, уреден от разпоредбите на ЗЗД – чл.258 и сл. ЗЗД, по които има голяма съдебна практика, без твърдения и данни за неясноти в законовите разпоредби или необходимост от промяна на съдебната практика.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са претендирани, нито са представени доказателства за направени разноски от тази страна пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1151/06.07.2011 г. на Софийски апелационен съд по т.д. № 184/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.