О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
София, 05.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо Т. отделение, в закрито заседание на 18.02. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 942 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от „Д. ” АД с вх.№6134/30.07.2009 год. на Софийския апелативен съд срещу Решение №771 от 21.06.2009 год. по в.гр.д.№1038/2009 год. на Софийския апелативен съд, V. състав, ГК, в частта, с която на ищците И. и Т. Т. е присъдено обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”/ГО/ за по сумата над 30 000 лв. до 100 000 лв. С решение №126 от 13.01.2009 год. по гр.д.№593/2008 год. на Софийския градски съд, ГК, І отделение, 1 състав, на основание чл.226, ал.1 КЗ касаторът е осъден да заплати на И. К. Т. и Т. Т. Т., родители на починалия при ПТП техен син Л. Т. на 19 години, причинено от водача на автомобила И. Ж., също починал, по сумата 80 000 лв., ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане, представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди. За автомобила има сключена задължителна застраховка ГО с ответното застрахователно дружество. По повод жалби и от двете страни с обжалваното въззивно решение първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени, предявените от ищците искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за по сумата над 80 000 лв. до 100 000 лв. е отменено и същите са уважени за още по сумата 20 000 лв. В останалата осъдителна и отхвърлителна част до пълния предявен размер по сумата от 150 000 лв. за всеки един родител, решението на Софийския градски съд е потвърдено от въззивния съд. Размерът на дължимото обезщетение е опреден от двете съдебни инстанции съобразно изключително тежките болки и страдания на родителите от смъртта на сина им.
Касаторът „Д”АД твърди, че обжалваното решение в уважителната част за разликата над 30 000 лв. до 100 000 лв. за всеки един от ищците, е неправилно, постановено в нарушение на чл.51, ал.2 и чл.52 ЗЗД. Определеното обезщетение е прекомерно завишено, а знанието на пострадалия за концентрацията на алкохол над допустимата в кръвта на водача/ в случая 0.95 промила/ следва да се отчете на основание чл.51, ал.2 ЗЗД като съпричиняване на вредоносния резултат при определяне размера на дължимото обезщетение.
Като основания за достъп до касация подържа основанията по чл.280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК. Формулира два правни въпроса от значение за изхода на делото :1/ Независимо, че с нормата на чл.257, ал.4 от КЗ е прогласена недопустимостта на уговорка за изключване отговорността на застрахователя по застраховка „ГО”за вреди причинени на трето лице, което е знаело или е било длъжно да знае, че водачът на МПС е бил в пияно състояние по време на настъпване на ПТП, не следва ли това знание на пострадалия пътник в МПС, да доведе до намаляване на отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „ГО” на основание чл.51, ал.2 ЗЗД. 2/ относно приложението на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне размера на дължимото обезщетение. Подържа, че е налице отклонение от даденото в т.11 П-7-77 тълкуването на чл.52 ЗЗД. Позовава се на противоречива съдебна практика, която се домогва да докаже с представените Решение №151 от 31.03.2009 год. на ВКС, ІІІ Н.О., решение №557/10.12.2008 год. на ВКС, І Н.О. и решение № 847 от 27.12.2007 год. на ВКС, ІІІ Н.О. Твърди, че липсва изрична нормативна уредба по въпроса за степента на отговорност на застрахователя по застраховка ГО и сочи значителния обжалваем интерес- 140 000 лв.
Ответниците по касационната жалба оспорват основанието за допускането й, както и основателността й по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол по въпроса за приложението на нормата на чл.52 ЗЗД.
Размерът, в който е уважен предявеният иск за претендираното обезщетение за претърпените неимуществени вреди, макар и включен в предмета на спора чрез размера на предявения иск, не представлява произнасяне по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Определянето на размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, е относимо към правилното приложение на материалния закон-чл.52 ЗЗД, чието нарушение е основание за неправилност на решението по смисъла на чл.281, т.3, предложение първо ГПК, но не представлява основание за допускане на касационно обжалване.
При определяне размера на претърпените неимуществени вреди няма обективен критерии за разлика от причинените от непозволеното увреждане имуществени вреди. Размерът на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съобразно предоставената му от законодателя в чл.52 ЗЗД възможност за това. Тези вреди не могат да бъдат поправяни, а могат само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Заместваща облага във всеки отделен случай е различна, зависи от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което тя се определят от съда по афектационната им стойност. Поради нуждата от конкретна преценка за всеки отделен случай за причинените субективни вреди в резултат на претърпяното ПТП, не може да съществува противоречива практика на съдилищата по размера на дължимото им обезщетяване.
Обжалваното решение на Софийския апелативен съд, обаче, ще следва да се допусне до касационен контрол по първия правен въпрос от значение за изхода по делото. Налице е основанието за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Въпрос за съотношение между забраната за освобождаване от отговорност на застрахователя по застраховка ГО при хипотезата на чл.257, ал.4 КЗ и евентуалното съпричиняване на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, поради знанието му, че водачът, причинил ПТП, е употребил алкохол, е от значение за изхода по конкретното дело. По него няма съдебна практика, поради което разрешаването му ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №771 от 21.06.2009 год. по в.гр.д.№1038/2009 год. на Софийския апелативен съд, V. състав, ГК, в частта, с която е оставено в сила решение №126 от 13.01.2009 год. по гр.д.№593/2008 год. на Софийския градски съд, ГК, І отделение, 1 състав, с което на основание чл.226, ал.1 КЗ „Д. застраховане” АД е осъден да заплати на И. К. Т. и Т. Т. Т. по сумата над 30 000 лв. до 80000 лв., както и в частта, с която е отменено същото първоинстанционно решение, с което са отхвърлени същите искове за сумата по над 80 000 лв. до 100 000 лв и „Д” АД е осъден да заплати на И. К. Т. и Т. Т. Т., още по 20 000 лв.
УКАЗВА на жалбоподателя на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 2800 лв. и да представи доказателства за това.
След внасянето на държавната такса делото да се докладва на Председателя на Първо Т. отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: