О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 692
[населено място], 24.10.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №15 /2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на Д. Д. гражданин на Република И., чрез адв. В. Д. срещу решение от №1399 от 26.07.2011г. по гр.дело №665/2011г. на САС, гражданска колегия, четвърти състав. Касаторът искат отмяна на решението като неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон, и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържат критериите за селекция на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси : 1. сключена ли е сделка / договорна ипотека/ със самия имот – описания в договора апартамент или само с правото на строеж за изграждането му; 2. при ипотекирано право на строеж преди изграждането на имота – описания в договора апартамент, ипотеката ще се разпростре ли действието си по право и върху описания договора апартамент; 3.учредителната договорна ипотека представлява ли сделка от категорията на посочените в чл.4.2 във вр. с чл.4.1, б”б” от процесния договор. Според касатора така формулираните въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като решаването им зависи от конкретното дело, в какъвто смисъл са определения №36 по т.дело №517/2008г., определение №482 по ч.т.дело № 311/2009г., определение №221 по т.дело № 275/2009г. , определение № 542 по гр.дело № 707/2010г. на ВКС. Касаторът поддържа, че по така поставените въпроси няма трайна съдебна практика, с изключение на решение №1029 по гр.дело №337/1999г. на Vгр.о. ВКС, аргумент за хипотезите на т.3, на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], чрез процесуалния си представител адв.С. Г. е депозирал писмен отговор по чл.287 ГПК. В отговора е изразено становище, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допустимост на касационната жалба, защото формулираните от касатора въпроси не са съществени по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, САС не се е произнесъл конкретно по поставените въпроси и на последно място въпросите не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Моли за присъждане на направените по делото разноски. С допълнителна молба вх. № 8709/ 13.09.2012г. ответникът по касация представя договор за правни услуги №261/11.09.2011г., списък на разноските, платежно нареждане за внесен адвокатски хонорар в размер на 2400 лв., извлечение от сметка на адвокатско дружество “Г. и Партньори” за постъпило плащане на адвокатското възнаграждение.
Третото лице помагач [фирма] не заявява становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и/или процесуално право при наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
С обжалваното решение САС е отхвърлил иск на Д. Д. против [фирма] – София с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата от 60 578лв., претендирана като платена на отпаднало основание цена по развален предварителен договор от 5.06.2006 г. за покупко – продажба на недвижим имот апартамент № E 103, разположен на втория етаж, ниво +2, в Комплекс „А. С.” в землището на [населено място], за сумата от 54 147 евро, ведно със законната лихва. Софийският апелативен съд е приел, с оглед на събраните по делото доказателства за изпълнение от страните на предварителния договор, че правилното решаване на делото изисква отговор на два въпроса : 1. учредените от продавача договорни ипотеки представляват ли разпореждане с обекта, предмет на предварителния договор и 2. прекратен ли е предварителния договор с получаването на нотариалната покана от ответника. Счетено е, че разпоредбите на чл. 87, ал.2 и ал.4 ЗЗД са диспозитивни и страните могат да уговарят отклонение от тях. Доколкото в чл.4.2 от договора е уговорено, че купувачът може едностранно и без предизвестие да развали договора и да се освободи от задълженията си по него, ако продавачът не изпълни някое от задълженията си по чл.4.1. направен е също така извод, че тази клауза представлява отклонение от разпоредбите на закона за предпоставките при които един договор може да бъде развален, затова трябва да се прилага стриктно, като се държи сметка за волята на страните, обективирана във всички клаузи на договора, разглеждани в тяхната взаимна връзка. След преценка на доказателствата по делото съдът е приел също, че сключената от дружеството договорна ипотека върху правото на строеж не е от категорията на посочените в чл.4.2 във връзка с чл.4.1б”б” на договора, тъй като не е сключена с обекта на продажбата /апартамента/ и целта на сключването й е да обезпечи получаването на финансови средства / кредит/ за изграждането на комплекса. Договорът за ипотека не изключва възможността изпълнение на договорното задължение на продавача да изгради и прехвърли обекта на продажбата без тежести, какъвто е случая със сключени договори за продажба с други купувачи, по които ипотеката е била заличена преди изповядване на сделките. Крайния извод е, че купувачът не е имал основание да развали предварителния договор поради което не е отпаднало основанието, на което е платена сумата на ответника по иска.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси са относими към предмета на конкретното дело. Първият от въпросите сключена ли е сделка / договорна ипотека/ със самия имот – описания в договора апартамент или само с правото на строеж за изграждането му се съдържа в представените нотариални актове за учредяване на ипотеката. След като въпросът е фактологично обусловен и е от значение за правилността на решението не е налице основния критерий по чл.280, ал.1 ГПК и т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. САС се е произнесъл по втория въпрос , но така както е поставен не се явява обуславящ изхода на спора, поради което също не попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Съдът е направил разграничение на действието на ипотеката върху право на строеж, върху което е учредена преди да е реализирано строителството и действието на ипотеката върху построените обекти след реализирането на правото на строеж и в този смисъл изводите му са подкрепени от представеното решение №1029 по гр.дело № 337/1999г. на ВКС, V гр.о. За да отхвърли искът по чл.55, ал.1, пр.3 ГПК, САС обаче е направил решаващ за изхода на спора извод, че учредената договорна ипотека не е пречка продавачът да изпълни задълженията си по договора, тъй като може да извърши заличаване на ипотеката преди сключване на окончателния договор. Третият въпрос се отнасят до извършената от съда преценка по повод съдържанието на обективираните в чл.4.2 и чл.4.1, б.”б” от предварителния договор клаузи, на обосноваността и законосъобразността на възприетите в резултат на тяхното тълкуване изводи, и по конкретно, че потестативното право за едностранно разваляне на договора ще настъпи, ако е налице увреждане на интереса на купувача. Тъй като отговорът на въпроса е изцяло в зависимост от извършената от съда преценка на доказателствата и на даденото тълкуване на клаузите в сключения между страните предварителен договор, той не може да обоснове общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, в каквато насока са и указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Липсва и допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставените въпроси. Изложените от касатора аргументи не са относими към даденото в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разрешение по тълкуването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не е аргумент за допускане касационното обжалване на въззивното решение на САС по чл.280, ал.1, т.3 ГПК решение №1029 по гр.дело № 337/1999г. на ВКС, Vгр.о. Липсва противоречие между приетото в цитираното решение и в правните изводи на САС по конкретното дело, т.е. не е необходимо да бъде променяна съдебна практика поради неточното тълкуване на правна норма или се налага нейното осъвременяване с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Представените с изложените съдебни актове по чл.288 ГПК също не са аргумент за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като от една страна те не са съдебни актове от кръга на тези по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, които създават съдебна практика за съдилищата.
С оглед на изхода на касационното обжалване, на ответника ще следва да се присъдят разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК в размер на 2400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1399/26.07.2011г., постановено по в.гр.дело № 665/2011 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав.
ОСЪЖДА Д. Д. гражданин на Република И. да заплати на [фирма] – София разноски 2400 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: