О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
[населено място], 11.05.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на трети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 819/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение №36 от 27.04.2011г., постановено по т.дело №76/2011г. на Бургаския апелативен съд, търговско отделение. Касаторите [фирма], Г. Г. Т. и Д. К. Т., чрез адв. М. Г. – Б. искат отмяна на решението като неправилно. Позавават се на критериите за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] в писмен отговор излага подробни съображение за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Съдът е сезиран с иск по чл.422 ГПК за установяване на вземане по договор за овърдрафт №58023/ 15.07.2008г., след направено от страна на длъжниците – касатори в това производство възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение № 514/ 10.11.2009г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 11.11.2009г. за просрочена главница в общ размер 60 000лв., просрочена наказателна лихва 3 979.35 лв. и съдебни разноски. Искът е уважен от Окръжен съд – Бургас. Решението е потвърдено с обжалваното въззивно решение на Апелативен съд – Б..
По първия от поставените от касаторите материалноправни въпроси : налице ли е съществено неизпълнение на договорна клауза чрез непредставянето на документ, при условие, че този документ е публикуван в електронния сайт и е обществено достъпен за всички, настоящият състав на ВКС намира, че е налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Приетото от съда, че непредставянето на копие от годишната данъчна декларация към 31.12.2008г. в срока до 15.04.2009г. представлява съществено неизпълнение на сключения между страните договор, довело до предсрочна изискуемост на отпуснатия овърдрафт, не е в противоречие на приетото с Постановление №3 от 29.03.1973г. на Пленума на ВС – “преценката за това дали частичното неизпълнение е незначително в сравнение с интересите на кредитора следва да се извърши не с оглед субективното отношение на последния към интереса му и към неизпълнената част от задължението на длъжника, а от обективните дадености.” В случая въззивният съд е извел изводите си за наличие на основание за банката прекрати действието на договора и да поиска предсрочната изискуемост на кредита от обективните факти – клаузите на договора за овърдрафт – на чл.1.4.1, чл.1.8.2 и чл.10 относно поетото от кредитополучателя задължение да представи на банката годишна данъчна декларация към 31.12.2008г. в срок до 15.04.2009г. и обвързването на това задължение с правото на банката, според финансовото състояние на дружеството – кредитополучател, да разреши ползването му или да развали договора и да направи кредита предсрочно изискуем. Неизпълнението на задължението по договора, преценено от въззивния съд и с оглед на разпоредбата на чл.20а ЗЗД, е дало основание на БАС да приеме, че това неизпълнение е съществено и е достатъчно основание банката да обяви предсрочната изискуемост на кредита.
Не само не е обуславящ изхода на спора поставения от касатора въпрос, но не са налице допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК: по какъв начин се определя предмета на установителния иск и следва ли в мотивите си съдът да се произнася по преюдициален въпрос без да е предявен инцидентен установителен иск, като се пъддържа, че първоинстанционния съд е приел иска за основателен, приемайки изискуемост на вземането по т.10 от договора, като напрактика се е произнесъл по искане, различно от поисканото в исковата молба. Предмет на касационно обжалване е решението на въззивния съд и спрямо него трябва да са налице критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1 ГПК. Апелативният съд се е произнесъл по предмета на спора с който е сезиран – установяването на вземането на ищеца по договора за овърдрафт и предпоставките за неговото прекратяване и предсрочна изискуемост – неизпълнение на задължение, поето от длъжника, преценено от решаващия съд като съществено за банката, за прекратяване на договорната връзка.
Въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК / т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/. В случая ищецът е предявил установителен иск за установяване на вземане по договор за кредит, по който са се произнесли съдилищата. С решение № 246 от 14.05.2010г. по т.д. № 344/ 2009г. на ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, в прието, че произнасянето по искане различно от заявеното обуславя недопустимост на решението, когато чрез изменение на иска се преминава от установителен към осъдителен иск. При такова изменение на иска първоинстанционния съд е задължен да се произнесе по осъдителния иск, а при отмяната му, ако въззивният съд се произнесе по първоначално заявения установителен иск, решението му ще бъде недопустимо, по какъвто въпрос въззивният съд не се е произнасял. Не е налице противоречиво разрешен правен въпрос с решение №776 от 15.06.1992г. по гр.дело № 412/ 92г. на ВС. С него ВС е приел, че произнасянето в диспозитива на решението по непредявен иск по преюдициално правоотношение, без да е предявено с инцидентен установителен иск, представлява нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес, какъвто не е случая.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, поради което касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №36 от 27.04.2011г., постановено по т.д. № 76/2011г. на Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: