О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
[населено място], 29.03.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №553/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на Л. Д. К., гражданин на Обединено Кралство Великобритания и С. И., чрез адв. И. Г. и адв. М. У. – САК срещу решение №100 от 16.01.2012г. по гр.дело №1912/2011г. на САС, гражданско отделение, втори състав, с което са отхвърлени исковете по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД – за връщане на сумата от 31 145 евро, представляваща изплатена част от продажната цена на недв. имот по предварителен договор и за сумата от 1917.65 евро мораторна лихва върху главницата. Касаторът иска отмяна на решението като неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. Решението е подписано с особено мнение от член на съдебния състав. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържат критериите за селекция на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1 , т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1.съставлява ли съществено неизпълнение на договорното задължение на продавача по предварителния договор обременяването на имота с вещни тежести – договорна ипотека въпреки изрична договорна клауза, забраняващо това; 2. обременяването на договора с вещни тежести съставлява ли основание за разваляне на предварителния договор от изправния купувач по него; 3.изпада ли в забава продавача, който не е в състояние да прехвърли имота без вещни тежести и права на трети лица и съответно право на купувача да развали договора; 4. длъжен ли е купувача като изправна страна по договора да приеме изпълнение на продавача сключване на окончателен договор когато имота е обременен с вещни тежести без негово съгласие; 5. императивен или диспозитивен характер имат чл.87, ал.1, ал.2 и ал.4 ЗЗД и те ли следва да се прилагат при уреждане на отношенията между страните по предварителен договор за продажба на недв. имот или отношенията следва да се уредят съобразно клаузите на договора, с които на изправната страна е предоставено правото да иска неговото разваляне при нарушение на задължение на продавача да не сключва каквито и да е сделки без изричното писмено съгласие на купувача; 6. обременяването на имота с вещни тежести уврежда ли интересите на купувача и като правна последица в състояние ли е да се затрудни или осуети придобиването на правото на собственост във вида в който е договорено; 7. нормите на чл.87, ал.1, ал.2 и ал.4 ЗЗД могат ли да дерогират изрични писмени клаузи на предварителния договор, уговорени на принципа на договорната свобода – чл.9 ЗЗД ; 8. следва ли съдът да извърши преценка на чл.87 ЗЗД, когато с исковата молба се твърди извънсъдебно разваляне на договора и се претендират последиците от това разваляне, когато страните са се съгласили при неизпълнение на конкретно договорно задължение изправната страна да развали договора без да е необходимо да дава срок за изпълнение. С изложението е представена съдебна практика. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Д. С., е депозирал писмен отговор по чл.287 ГПК. В отговора е изразено становище, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допустимост на касационната жалба, защото формулираните от касатора въпроси не са съществени по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, САС не се е произнесъл конкретно по поставените въпроси и на последно място въпросите не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Твърди се, че с определение №189 от 19.03.2012г. по т.д. 553/2011г. ВКС, ТК се е произнесъл по въпроси идентични със заявените от касатора. С допълнителна молба от 29.11.2012г. са представени решение по чл.290 ГПК и определение по чл.288 ГПК, постановени по т.дело № 488/2009г. на ВКС, ТК, Іт.о. Направено е искане за присъждане на разноски без да са представи доказателства, че такива са направени за пред касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
С обжалваното решение са отхвърлени исковете на касатора против [фирма] – София с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 и чл.86, ал.1 ЗЗД за връщане на платената част от цена – депозит за покупка на апартамент по предварителен договор от 24.01.2007 г. за покупко – продажба № В 501, разположен на петия етаж, ниво +6, в Комплекс „А. Вали” в землището на [населено място]. Софийският апелативен съд, за разлика от първоинстанционния съд, е приел за редовно връчена от ищеца на ответника нот.покана от 12.09.2008г., съдържаща изявление за разваляне на предварителния договор, както и че исковата молба е годна да произведе действие на покана, в случай, че развалянето не е произвело действие в по-раншен момент, което би имало значение само за първоначалния момент от който се дължи лихва за забава, но не и за основанието на главния иск. Направен е извод, че възможността за разваляне на договор, без предоставяне на срок за изпълнение, следва да се счита за изключение, чието приложно поле е ограничено в хипотезите на императивната рамка на чл.87, ал.2 ЗЗД. Счетено е, че купувачът по предварителния договор е изправна страна, а ответникът е неизправна страна, защото е обременил имота с тежест – ипотека в нарушение на чл.4.1, б”б” от договора. При тълкуване на клаузата съдът е приел, че съществено нарушение на интересите на купувача ще бъде само това правно или фактическо действие на продавача, което е в състояние съществено да затрудни или направо да осуети възможността правото на собственост върху процесния имот да бъде прехвърлено на кредитора при сключване на окончателния договор. Доколкото продавача е сключил договорна ипотека без съгласието на купувача е налице формално нарушение на договорното задължение, но същото не може да се определи като увреждащи интересите на купувача да се предаде имота без тежести, доколкото самото учредяване на договорната ипотека не уврежда интересите на купувача, тъй като не поражда преки правни последици в неговата правна сфера. За купувача негативните правни последици могат да настъпят ако към момента на прехвърляне на правото на собственост ипотечното право продължава да съществува. По делото не се твърди, нито са ангажирани доказателства за възникване на конкретна пряка опасност от принудително изпълнение върху процесния имот. Крайният извод е, че въпреки формалното неизпълнение от продавача да не обременява имота с вещни тежести, то не поражда правото за купувача да развали договора поради виновното поведение на продавача нито по смисъла на закона, нито според действителната обща воля на страните, обективирана в договора. От тук е направен извода, че след като предварителния договор не е развален, не е отпаднало и основанието за даване на сумите. В особеното мнения на съдията – член на състава е застъпено становището, че със сключване на договора за ипотека в нарушение на договорната клауза, за купувача е възникнало правото да развали договора едностранно и без предизвестие заедно с произтичащите и уговорени последици на разваляне на договора, като превес има договорната свобода. Настъпването на уговорените в договора условия и предпоставки е достатъчно да произведе изявлението за разваляне на договора своите последици, като не е необходимо наличието на които и да е от останалите уредени в чл.87 ЗЗД предпоставки – същественост на нарушението, виновност на поведението на неизправната страна, нито даване на срок за изпълнение с предупреждение.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК пети, седми и осми въпроси се отнасят до приложението на чл.87 ЗЗД – за характера на отделните разпоредби / имеративни или диспозитивни/ и за предпоставките за упражняване на правото за разваляне на облигационен договор. Рашаващият извод на съда за отхвърляне на главния иск произтича от извършената от съда преценка по повод съдържанието на обективираните в чл.4.2 и чл.4.1, б.”б” от предварителния договор клаузи, тълкувани в тяхната взаимовръзка и обусловеност, на обосноваността и законосъобразността на възприетите в резултат на тяхното тълкуване изводи, и по конкретно, че потестативното право за едностранно разваляне на договора ще настъпи, ако е налице увреждане на интереса на купувача към момента на предаване на имота. Следователно отговорите на въпросите, независимо, че са от значение за спора, са изцяло в зависимост от извършената от съда преценка на доказателствата и на даденото тълкуване на две от клаузите в сключения между страните предварителен договор, поради което те не могат да обосноват общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, в каквато насока са и указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Несъгласието на касатора с изводите на съда и изхода от делото е довод за касиране на решението като неправилно, поради необоснованост и противоречие с материалния закон / чл.20 ЗЗД/, касационни основания за отмяна по чл.281, т.3, пр. първо и трето ГПК, различни от основанията за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1 ГПК. Не е налице и допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК доколкото касаторът се позовава на противоречива съдебна практика, създадена при действието на отм. ГПК. С решенията са разгледани различни казуси за предпоставките, при наличието на които може да бъде развален един договор, като изходът е съобразен с конкретните факти и обстоятелства, въведени с исковата молба за изпълнение, респ. неизпълнение на договорни задължения и конкретните уговорени от страните условия за разваляне, респ. прекратяване на облигационната връзка и последиците от това, т.е. разликата в крайния резултат е поставена в зависимост от конкретните факти и доказателства по всяко конкретно дело. Съгласно т.3 от ТР №1/2010г. противоречието трябва да е в различното произнасяне по идентични правни въпроси. Предадения на чл.87, ал.2 ЗЗД от съда императивен характер на правната норма, в противовес на представената съдебна практика, не е определящ за изхода на спора, след като упражняването на правото по чл.4.2 на договора е поставено във връзка с чл.4.1,б”б” от предварителния договор – правото на едностранно разваляне на договора без предизвестие настъпва за купувача, ако забраната за извършване на разпоредителна сделка уврежда интересите на купувача. Решението от 7.05.2007г. постановено по вад.90/2006г. на АС при Б. не се обсъжда, тъй като не формира съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК / спр.т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/. Не формират съдебна практика съдебните актове на съдилищата, които не са влезли в сила, поради което представените решения за които няма отбелязване, че не са влезли в сила не се вземат предвид като противоречива съдебна практика / т.3 на цитираното ТР/. Що се касае до съдебните решения по тълкуването и приложението на чл.20 ЗЗД, на първо място те са постановени при различни по характер договори и на второ място в случая съдът не е оспорил правото на страните на договорна свобода, а точно защото договора, съгласно чл.20 от ЗЗД, има силата на закон, САС е тълкувал и съобразил уговорките на страните по чл.4.1.б”б” и чл.4.2 в тяхната взаимовръзка. В заключение, касаторът не обосновава предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК с представените ксерокопия на решения по въпроси 5, 7 и 8 от изложението.
За останалите въпроси 1,2,3, 4 и 6 от изложението няма препращане към задължителна за съдилищата практика или съдебна практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което не е осъществен допълнителния критерий. Не е налице и допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – твърдението, че по част от поставените въпроси няма съдебна практика не обосновава допълнителния критерии при хипотезите, развити в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Позоваването на закона само не е основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Представеното с допълнителна молба съдебно решение №29 по т.дело №488/2009г. на ВКС, ТК, постановено по реда на чл.290 ГПК съдържа произнасяне по правен въпрос при друга фактическа обстановка, а именно дали правилата на чл.190, ал.1 и чл.192, ал.2 ЗЗД намират съответно приложение и при развален предварителен договор за продажба на недв. имот, когато купувачът установи, че имотът, предмет на предварителния договор е обременен с права на трети лица и съществува опасност от евикция.
В заключение касаторът не обосновава предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Ответникът не е представил доказателства за направени пред касационната инстанция разноски, поради което не се присъждат.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №100/ 16.01.2012г., постановено по в.гр.дело №1912/2011 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, втори състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: