О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 761
гр.София, 11.11.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. № 407/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на дружеството “О. застрахователна компания” АД от гр.София, срещу решение №347/23.12.2008г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д.№1233/2008 г., с което е оставено в сила решението от 2.04.2007г. по гр.дело №21911/2006г. на Софийския районен съд, 67 състав относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на Р. Д. Д.. Касаторът поддържа, че при определянето му съдът не е взел предвид всички обстоятелства, които трябва да бъдат съобразени за да бъде спазен принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Като основание за допустимост на касационното обжалване се поддържат допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация Р. Д. Д. не взема становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
С обжалваното решение е уважен иск по чл. 226 КЗ – в полза на пострадалият при ПТП произшествие ищец – ответник по касация Р. Д. е присъдено обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 2100 лв. Единственият спорен по делото въпрос е за размера на обезщетението, като от страна на жалбоподателя са правени доводи, че изплатеното на пострадалия обезщетение от 2100 лв. е достатъчно за да бъдат възмездени болките и страданията от увреждането от ПТП. Въззивният съд е присъдил допълнително обезщетение от 2100 лв. след обстойна преценка на доказателствата по делото и при отчитане на относимите за справедливо обезщетяване на пострадалото лице критерии, като видът на телесното увреждане, интензивността и продължителността на търпените болки и страдания, времето за възстановяване.
Касаторът е посочил релевантния за крайния изход на делото материалноправен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК за спазване на принципа на справедливост при определяне на размера на обезщетението, но не са налице допълнителните предпоставки на закона. Не е осъществена допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Решението на съда е съобразено с Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС за обстоятелствата, които трябва да бъде съобразени от съда за спазване на въведения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размера на обезщетение. Съдът съобразява обезщетението с конкретно претърпените вреди, с конкретно търпените болки и страдания от конкретно увреждане, които факти обаче не са предмет на обсъждане във фазата на допустимост на касационното производство. Доколкото законът задължава съда да определи обезщетението при условията на чл.52 ЗЗД, което е и сторено в случая, решаването му е конкретно за всяко конкретно дело. Във фазата на селектиране на касационните жалби на преценка подлежат правните изводи на съда, а не правилността на възприетите по делото факти.
Не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК доколкото касаторът се позовава на отделно решение №281 от 13.04.2004г. по гр.дело №888/2003г. на ВКС, което съгласно т.2 на ТР №1-2009г. на ОСГТК на ВКС не попада в категорията актове по чл.280, ал.1, т.1 ГПК задължителни за съдилищата по тълкуването и приложението на закона. Доводите, че не са събрани достатъчно и безспорни доказателства за претърпените от ищеца неимуществени вреди, че не са обсъдени доказателствата в тяхната съвкупност и в тази връзка позоваването на цитираното решение на ВКС по приложението на чл.188, ал.1 ГПК отм., са относими към основанията по чл.281, т.3 ГПК за отмяна на неправилно решение поради неговата необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Не е налице второто посочено от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Позоваването на т.3 не е достатъчно за да бъде допуснато до касационно обжалване въззивното решение в обжалваната му част. Отделно от това не е налице непълнота или неяснота на правната норма – чл.52 ЗЗД, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.1, т.2 и т. 3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №347/23.12.2008 г., постановено по д. №1233/2008г. на Софийския градски съд, въззивно отделение, ІІ Д състав, в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: