1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 543
[населено място], 18.07.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 2598/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Предмет на частно касационно обжалване е определение на Варненския окръжен съд от 8.04.2013г., постановено по ч.т.дело №489/2013г., с което е потвърдено определение № 14207/15.10.2012г. на Варненския районен съд. С него е прекратено производството по гр.д. №14292/2010г. по предявените от С. С. С. срещу [фирма] от една страна и Й. А. К. и Х. С. К. от друга искове за прогласяване на нищожността на продажбата по нот.акт № 133 от 2003г. на нотариус Д. С., поправен с нот.акт за поправка №148 от 2006г., спрямо описаните в него недв. имоти, както и предявения от срещу [фирма] от една страна и [фирма] от друга за иск прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба на 178 бр. конструкции за полиетиленови оранжерии поради липса на съгласие, както и решение № 5404/20.12.2012г., имащо характер на определение, с което чрез ЯФГ е прекратено производството по делото по предявените искове между същите страни и за същите сделки за прогласяване на нищожността им поради противоречие със закона.
Частният жалбоподател С. С. С., чрез адв. Д. К. – ВАК иска отмяна на определението като неправилно, по съображения, че ищецът определя защитата си срещу твърдяната недействителност на сделките, че няма правен интерес от предявяване на иск по чл.135 ЗЗД, поради погасяването му по давност. Позовава се на критериите по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос допустим ли е иск по чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на сделките или следва да се предяви иск по чл.135 ЗЗД. Поддържа, че същественият материалноправен въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, твърди се, че съдът е допуснал грешка в правната квалификация на фактите и техните правни последици, поради което фактическите констатации на въззивният съд следва да бъдат подложени на проверка, без да се позовава на конкретна практика.
В писмен отговор адв.П. С. като пълномощник на Й. А. К., К. С. К. и [фирма] поддържа становище, че с оглед на мотивите на въззивният съд, пред него изобщо не е стоял поставения от касатора въпрос дали е допустим иск за прогласяване нищожността на договорите или следва да се предяви иск по чл.135 ЗЗД. Поддържа се също отсъствието на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не е направено искане за присъждане на разноски за касационната инстанция.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав намира обаче, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Сезирания с искове по чл.26, ал.1 ЗЗД Варненски районен съд, обективно и субективно съединени, за прогласяване за нищожни договори за продажба поради липсата на съгласие и противоречие със закона, е прекратил производството по тях поради липса на правен интерес от воденето им от ищеца по конкретно изложени съображения. Определението на първоинстанционния съд, респективно решението за отстраняване на ЯФГ, са потвърдено от Варненския окръжен съд при други правни съображения.
По първия от предявените искове за прогласяване на нищожността на договора за продажба с нот.акт № 133, дело 688 от 2003г., предявен срещу ответниците Й. А. К., К. С. К. и [фирма], Варненският окръжен съд е приел, че търсената с този иск защита на твърдяното право – реализиране на вземането си по договор за заем от 29.11.2000г. с [фирма] и на вземането си като цесионер на [фирма], с длъжник [фирма] – няма да може да бъде постигната с евентуалното положително установително решение. Имотът се намира в патримониума на трети лица, след извършени прехвърлителни сделки с продавач [фирма]. Според съда правният интерес от предявените искове трябва да се преценява дали те дават адекватна защита на твърдяното право като с установителното решение ще се постигне целения резултат и не ще се наложи да се води друг иск за постановяване на друго решение за постигането му, като съдът се позовал на решения на ВКС.
Що се касае до иска за прогласяване на нищожността на 178 бр. конструкции за полиетиленови оранжерии с ответници [фирма] и [фирма] , съдът е приел, че със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение по гр.дело №8472/2003г., със страни двете дружества, е прието за установено, че [фирма] не е собственик на конструкциите, предмет на изпълнителното дело №1214/2003г. В това дело ищецът е бил ответник, в качеството му на взискател по изпълнителното дело и след като не е направил възраженията си, са преклудирани възраженията му относно действителността на този договор.
По касационните основания за селектиране на частната касационна жалба по чл.274, ал.3 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК:
Процесуалният въпрос допустим ли е иск по чл.26, ал.1 ЗЗД за нищожност на договори за продажба или следва да се предяви иск по чл.135 ЗЗД не осъществява общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът по който се произнесъл въззивният съд е дали чрез установителния иск по чл.26, ал.1 ЗЗД ищецът би постигнал целения резултат насочване на принудително изпълнение върху недв. имот, предмет на договора по нот.акт № 133 от 2003г., тогава когато има последващи прехвърлителни сделки и имота е собственост на трети лица, които не са конституирани като страни в процеса. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение, респ. определение, не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба / т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/. В случая непосочването на общото основание за достъп до касация е достатъчно за да се откаже допускането на въззивното определение до касационен контрол. Не зависимо от това, не е налице и допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Позоваването на закона само не е достатъчно да се обоснове допускането на касационно обжалване по този допълнителен критерии.
Формулираният от частният касатор правен въпрос изобщо не е относим към мотивите на съда, с които е потвърдил прекратяването на втория предявен установителен иск за прогласяване на нищожност на договора за продажба на 178 бр. конструкции. Не посочването на правният въпрос, обусловил решаващия извод на съда за прекратяването на производството по делото е достатъчно за да не се допусне до касационен контрол въззивното определение в тази обжалвана част. И по този въпрос частният касатор не е изложил аргументи за допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК в хипотезите на дадените в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснение по приложението на закона.
В обобщение на горното, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на определението на Варненския окръжен съд до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1489/9.04.2013г. постановено по ч.т.д. № 489/2013г. на Варненския окръжен съд, в обжалваната му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: