О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
София, 25.03.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 822 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. /А./ чрез юрисконсулт С. Г. срещу решение № 412/19.04.2010 г. на П. апелативен съд /П./ по гр.д. № 974/2008 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по жалбата – [фирма] не взима становище по същата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Старозагорски окръжен съд е предявен иск от настоящия касатор по чл.92 ал.1 ЗЗД срещу Г. Ч. Д. като [фирма] за левовата равностойност на 3927739.33 щ.д. за неизпълнение задължение по изплащане на първа, втора, трета, четвърта, пета, шеста, седма, осма, девета и десета просрочени вноски от цената, дължима по договор за приватизационна продажба и неустойка в размер на 1 на сто върху неизплатената част от цената. Искът е уважен частично. В отхвърлителната част първоинстанционното решението е обжалвано пред П. и е оставено в сила. П. е приел, че неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението. Размерът на недължимите задължения не може да е основа за изчисляване на вреди, които биха настъпили, поради неизпълнение на други вече дължими задължения. П. е приел, че неустойка се дължи от сключения договор /чл.15/ за неплатените навреме вноски с настъпил падеж, а не към цялата неплатена част от цената, включваща вноските с настъпил и ненастъпил падеж.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира следния въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК: „Коя е базата върху която следва да се изчислява размера на дължимата неустойка за забава при плащане на покупната цена на дружествения дял или на закупените акции по приватизационния договор – върху всяка една от неплатените вноски за съответния период или на база на целия дължим остатък от вноските, ако в договора е определен начина, по който следва да се определи размера на неустойката?”. Въпросът действително е обусловил изхода на спора, като П. е приел, че неустойката следва да се начислява към неплатените навреме вноски с настъпил падеж, а не към цялата неплатена част от цената, която включва както вноските с настъпил, така и вноските с ненастъпил още падеж. Разрешението на този въпрос действително пораждаше противоречива съдебна практика, част от която е приложена от касатора /р. № 38/19.02.2008 г. на ВКС, р. № 533/21.06.2007 г. на ВКС, р. № 59/18.06.2007 г. на БАС, р. от 21.12.2006 г. на ВАС и р. № 95/25.09.2006 г. на БАС/, но това противоречие е разрешено с постановеното ТР на ОС на ТК на ВКС № 1/2009 г. – задължително за органите на съдебната власт /чл.130 ал.2 ЗСВ/, в т.4 на което е прието, че базата, върху което се изчислява неустойката за забава на покупна цена по приватизационен договор е всяка отделна неизплатена изискуема вноска, а не цялата неиздължена част от цената. Даденото тълкуване на договорната клауза за неустойка, с оглед на което спорът не попадал в обсега на ТР № 1/2009 г. на ОС на ТК на ВКС според касатора, е произволно и не намира опора в клаузата на сключения договор /чл.15 от същия/. В този смисъл са и доводите на П..
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на П..
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като няма искане за такива.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 412/ 19.04.2010 г. на П. апелативен съд по гр.д. № 974/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.